Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 171

Прегледа набързо боя. Да, сигурно бе човекът от банкнотата. Какъв ужасен сигнал! Обикновено бе много чист.

После след колата тръгнаха коне, мъжът се качи на една кола и говори пред някаква тълпа с малкото момче на ръце…

Ето тук му трябваше ясен образ, а го нямаше. Гласът така се смесваше със светкавици, че на екрана излизаха само снежинки. Само на няколко места беше по-ясно. На екрана се виждаше как вадят оръжия. Но не ги използваха. Дали говорещият от колата призоваваше да няма война?

Кое беше това малко момче, че заради него стана всичко? Принц или някакъв крал?

Е, поне инфрасигналът от островната страна бе по-ясен и речите се чуваха добре. Обещаваха война!

Но срещу кого? Защо?

Беше същият човек. Внимателно проследиха кораба, в който се качи. Прелетя над полюса на планетата.

Все пак не можеше да е абсолютно сигурен, че това бе мъжът от банкнотата — светлината от огъня беше от много дълги вълни и отиваше почти изцяло в долния край на инфрачервения спектър.

Малкият сив човек пак въздъхна. Нямаше как да разбере със сигурност. С такава сигурност, че да може да направи критическия анализ.

Тъкмо посегна да вземе още една таблетка, когато една лампичка замига. Беше сигнал от летателната палуба. Докато бяха в орбита, нямаха какво толкова да правят и такъв сигнал бе рядкост. Натисна едно копче, за да включи екрана, който щеше да му покаже изпращаната картина. След това погледна през прозорчето.

А, да. Очакваше го. Военен кораб! Навлизаше в орбита съвсем близо до тях. Ярко светеше на фона на черното небе. Тези военни кораби винаги се появяваха с излишен драматизъм. Я да видим, диамант с разрез, знакът на толнепите. Чудеше се, кога ли ще пристигнат.

Докосна едно кръгло светещо прозорче, вградено в бюрото. Толнепи… Толнепски военни кораби… има ли корабът мост във формата на диамант? Да… клас Валкор. Валкор… спецификации… а, ето. „Тежат две хиляди тона, захранват се със слънчева енергия, основна батарея от 64 огнестрелни оръдия тип Максън…“ Каква скука са тези спецификации, кой го интересува колко са бойните глави… а, ето: „…плюс петстотин двайсет и четири моряци, шейсет и три операционни екипа…“. За бога, нима компютърния персонал не разбира кое е важно и кое не? „…командва се от полу-капитан, автономен контрол върху местните тактически условия, но липсва контрол върху стратегическите решения!“ Ето това търсеше малкият сив мъж.

Задейства канала за локална пространствена комуникация и включи един видео екран. Появи се лице на толнеп с малък заострен шлем на главата. На шлема се виждаше знака на полу-капитан. Сивото човече разбра, че разговаря с командира на кораба. Натисна едно малко копче, за да може толнепът да го вижда на своя екран.

— Добра космическа среща, сър — каза толнепът. — Аз съм Рогодетел Сноул.

Говореше на психлоски, който бе почти универсален език. Сложи си дебели очила, за да вижда по-добре сивото човече.