Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 172
Л. Рон Хабърд
— Поздрави, полу-капитане — каза човечето. — Можем ли да ви бъдем полезни с нещо?
— Ами да, Ваше Превъзходителство. Бихте могли, ако обичате, да ни помогнете с жизнено важна информация, отнасяща се за тази планета.
Човечето въздъхна.
— Боя се, полу-капитане, че това, с което разполагаме, все още не може да бъде подложено на критически анализ. Информацията ни не е пълна и макар че винаги се радваме да услужим, страхувам се да не би да ви дадем погрешен съвет.
— Аха. Е, няма да ни отнеме много време да подготвим нещата тук — каза толнепът. — Пътувахме много дълго и екипажът ми още спи, но в следващите няколко часа можем да изпратим разузнавачи и да получим информация.
Сивото човече се опасяваше тъкмо от това.
— Разбира се, и през ум не ми минава да се меся в работата ви, полу-капитане, но не бих ви съветвал да правите това.
— Така ли? Но какво толкова, ще вземем оттук оттам няколко същества и като ги разпитаме, ще разберем каквото ни трябва.
— Полу-капитане, мисля че съм длъжен да ви предупредя, че това няма да даде резултати. От известно време събирам информация и имам всичко, което бихте получили. Мога да ви го прехвърля.
— Много разумно от ваша страна. Ваше Превъзходителство. Но защо да не направим едно бързо нападенийце? Няма да е излишно.
— В интерес на истината, — каза малкото човече — няма да е излишно да се въздържите от нападение. Може би ще се окаже важно да останем тук и да изчакаме.
— Смятате ли, че това са те? — попита Сноул.
— Скъпи приятелю, мисля, че има триста различни заподозрени планети.
— Триста и две, струва ми се — каза Сноул. — Поне така се говори.
— Не можем да ви кажем дали тази е планетата — каза сивото човече — и не мога да ви дам доказателства за различни планети и системи, защото естествено, моята работа е да пазя това в тайна. Но засега вярвам, макар че разполагам с нищожни доказателства, че има вероятност тази да е планетата.
— Аха, разбирам — каза толнепът. — Звучи обещаващо!
— В момента не можем да съдим. Но възможно е едно нападение от ваша страна да разстрои очевидно критичната политическа ситуация там долу, и то не съвсем в наша полза.
— Значи ни съветвате да чакаме — каза толнепът.
— Ами да — отвърна сивият дребосък. — Ще ви изпратя цялата информация, която съм събрал и мисля, че ще стигнете до същото заключение.
— Трудно ще ни бъде — каза толнепът. — Без нападения, без пари от наградата. Но наистина трябва да се съобразим с вашата стратегия.
— Да. И не трябва да предприемаме никакъв ход, който може да попречи.
— Аха — каза толнепът. — И колко според вас трябва да отлагаме — дни, месеци, години?
— Според мен месеци.
Толнепът въздъхна. След това лицето му светна и се засмя. Усмивките на толнепите винаги малко плашеха заради отровните им зъби.
— Добре, Ваше Превъзходителство. Много любезно от ваша страна да ми предложите информацията и аз с радост ще я прегледам. Между другото, можем да ви предложим охрана и защита. Не е изключително да се появи някой кораб на хокнерите, а знаете колко неприятни могат да бъдат.