Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 173

— Наистина ви благодаря, полу-капитане — с лека досада каза сивото човече, — но както ви е известно, ние не сме в конфликт с хокнерите.

— Не, разбира се, че не — каза толнепът. — Някакви запаси, нещо, с което можем да ви бъдем полезни?

— Благодаря, в момента не. Може би по-късно. Винаги сме ценели любезността ви.

— Вече сме ви задължени — каза толнепът и се засмя. — Заповядайте някой път на чай.

Затвори.

Самата мисъл за чай предизвика болка в стомаха на сивото човече. Посегна за още една таблетка. Като си помисли, това наистина бе най-сложният проблем, с който се бе сблъсквал през цялата си служба.

Таблетката всеки момент щеше да подейства. Изведнъж той осъзна, че могат да се появят болбодите, ховините и кой ли още не. Надяваше се да не се изпокарат помежду си. В сегашната ситуация докладите пътуваха месеци до родната му планета и трябваха още месеци, за да получи оттам някакво съобщение. Чувстваше се доста изолиран.

Пак погледна през прозорчето към настръхналия от оръдия кораб-чудовище, който блестеше до тях на светлината на слънцето. Трудни същества бяха толнепите. Но не бяха по-лоши от болбодите или хокнерите.

Погледна към планетата под тях. Дали наистина беше тя? Ако беше, в известен смисъл щеше да бъде облекчен. Но от друга страна какъв ли огън щеше да се изсипе отгоре й, ако се окажеше вярно!

Въздъхна много дълбоко.

2

Търл преливаше от доволство. Днес се местеше в офиса си!

Имаше няколко неприятни момента. Сутринта изпрати Ларс да се увери, че няма заредени капани. По-добре да умре Ларс, отколкото той.

В лагера бе голяма бъркотия. Генерал Снит бе дошъл да се разпореди с мъртвите тела на избитата бойна група и се бе скарал с двама офицери относно разпределението на труповете. Бяха двайсет и осем, а действащите бойни отряди бяха осемнайсет. Дойде му блестящата идея да разпредели труповете както следва: по един на всеки отряд, два за офицерската столова, шест за жените и децата и два за собствената му маса. Така кавгата бе потулена.

Тринайсети отряд почисти мястото, а пети застъпи на дежурство. Всичко протече гладко и без произшествия. Отнасяха се много любезно с Търл, значи знаеха кой е шефът.

Но след като всичко се бе успокоило, Ларс дотича с крясъци до клетката, за да каже на Търл, че наистина има бомби. Още по-лошо, не знаеше как да ги обезопаси. Търл не искаше да пуска безконтролно долу бригантите — щяха да овонят всичко, пък можеха и да задействат бомбите, затова трябваше сам да иде в офиса си и да се погрижи за капана.

Бомбата бе поставена под бюрото, точно на нивото на коленете. Търл знаеше, че под едната може да има поставена друга, която да избухне след като първата се отстрани, затова внимателно се погрижи да ги обезопаси.

Тъкмо я обезопаси и щеше да я хвърли навън, когато забеляза защипани в нея няколко косъма. Бяха сиви психлоски косми от китката! Козината на Кер бе оранжева. И някой си бе счупил върха на нокъта, докато бе тъпкал експлозива по ръбовете. Беше доста голям, за да принадлежи на Кер.

Като чу от Ларс за капана, Търл помисли, че е работа на животното. Доколкото знаеше, животното бе останало след другите и вероятно тогава е поставило бомбата.