Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 169

Не това искаха да чуят от него. Заля то вълна от бурно неодобрение.

— Самата кръв по дрехите му крещи за война! — извика вожда на клана Арджил.

— Убиецът на момчето е, мъртъв! — каза Джони.

— Ами Алисън? — извика вожда на клана Камерун. — Подлото му убийство не е отмъстено! Вождът на бригантите, виновникът за смъртта му, все още е жив! Това е кръвна вражда!

Джони осъзна, че са извън контрол. Настояваха да им бъдат осигурени пилоти и транспорт. Искаха да унищожат цялата бойна сила на бригантите. Веднага! Знаеше, че това е решено още преди пристигането му с бавния товарен самолет. Виждаше как всичките му усилия отиват на вятъра. Ако унищожат онази област в Америка, край на плановете им!

Потърси с очи Робърт Лисицата, но откри единствено море от разярени вождове и бойци. Не смееше открито и пред толкова много хора да говори за плановете си. Ларс доказваше, че може да има предатели.

Опита се да им обясни, че над планетата може би тегне много по-голяма опасност, че не знаят какво е станало на Психло, че съществуват и други извънземни раси, но в бъркотията никой не чу и една дума от това, което говореше.

Най-после едрият и властен вожд на клана Фергус скочи до него и извика:

— Нека говори Мактайлър!

Умълчаха се, но напрежението и решителността им не изчезнаха.

Джони бе уморен. Дни наред не бе спал. Събра цялата си енергия и заговори със силен и убедителен глас:

— Аз мога да ви обещая УСПЕШНА война. Ако ми позволите да застана начело, ако всеки от вас помогне с хора и отдели време за едно дръзко начинание, ако се съгласите да работите с мен през следващите няколко месеца, ще има война, и ще си отмъстим, и ще постигнем вечна победа!

Чуха всяка една дума. След няколко секунди мълчание избухна врява на всеобщо одобрение. Вдигнаха още по-високо бойните топори, мечовете проблясваха на светлината на огъня. Гайдите изведнъж избухнаха в бойни напеви. Викаха името на Джони, докато прегракнаха. Джони слезе от каменната платформа и Робърт Лисицата го поведе. През цялото време мощни ръце го тупаха по гърба, други се опитваха да разтърсят ръцете му. Отпреде му изскачаха мъже с вдигнати пред лицата мечове в знак на преданост. Някой започна да скандира: „Мактайлър! Мактайлър! Мактайлър!“ Гайдите и тъпаните допринасяха за всеобщата врява.

— Разчитах на теб, момче — с благодарност каза Робърт Лисицата, докато го водеше към временното му жилище в една стара къща. Чакаха го баня, чисти дрехи и почивка.

— Само се надявам да успеем!

Погребаха Бити Маклиъд на следващия ден в криптата на старата катедрала Свети Гайлс. Погребалното шествие бе дълго повече от миля.

Джони бе казал на вожда на клана Фергус: „Умря като оръженосец. Трябва да го погребем като рицар.“

Фергус като титулярен крал на Шотландия и на целия Британски полуостров леко опря меч в рамото на Бити и го посвети в рицарски сан.

Един каменар бе работил неотлъчно, за да приготви каменен саркофаг за Бити.

Свещеникът прочете погребалното слово и под тъжния плач на гайдите Бити бе положен в земята.

На една плочка пред гроба на Бити издълбаха: