Читать «Бойно поле Земя II» онлайн - страница 170

„Сър Бити.“

„Истински Рицар“

Знаеха, че на Бити щеше да му хареса.

Пати, която бе изпаднала в шок веднага щом научи за смъртта му, в края на погребението получи малката кутийка, която намериха за нея в джоба на Бити. Беше медальонът. Пати безмълвно прочете надписа: „На Пати, моята бъдеща съпруга.“

Сълзите й най-после избухнаха и тя припадна върху съркофага, безумно ридаейки.

Но всъщност Бити не бе изчезнал. Превърна се в легенда. Бъдещите поколения, ако оцелееха, щяха да пеят песни и да разказват приказки за сър Бити, който спасил живота на сър Джони.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

1

Космическият кораб Акнър 2 кръжеше в орбита на четиристотин двадесет и една мили над планетата Земя.

Малкият сив човек седеше в малък сив офис в кораба и оглеждаше някакви малки сиви инструменти.

Беше завършил само част от критическия анализ и никак не бе доволен.

На бюрото му имаше шишенце с таблетки за подобряване на храносмилането. Професията му си имаше своите недостатъци. Трябваше да пие всичко, което любезно му предлагаха, включително билков чай, а той явно не действаше добре на стомаха му.

Малкият сив човек много се тревожеше. Положението му изискваше разрешаването на сложни проблеми, които често опираха до възможно най-консервативна преценка. През дългия си живот често се оказваше в опасни ситуации. Но нито веднъж — той бързо изчисли с калкулатора — през последните триста и тринайсет хиляди години той или предшествениците му не се бяха сблъсквали със ситуация с такъв разрушителен потенциал.

Въздъхна и глътна още една таблетка против лошо храносмилане. В последния пакет информация, предоставен му от комуникатора, имаше елементи, които не се поддаваха и на най-съвършената математическа обработка. Имаше взривни вещества, които можеха да доведат до пълен хаос.

Най-напред светкавична буря не им позволи да видят ясно първия обект. Колкото и тесен да е фикусът на един инфралъчев звуков трансмитер, той все пак е електронно устройство и интерференцията бе не само възможна, но в случая се получи. Той не се смяташе за инженер, не това бе длъжността му. Но инженерите на борда също не успяха да се справят. Като капак на всичко не можеше да го даде за анализ в лабораториите, защото бе на два и половина месеца разстояние от всякаква подобна помощ.

Колкото и да му бе досадно, пусна за седми път информацията от първия обект на дисплея.

Това беше лагерът, главният психлоски минен комплекс на планетата. Няколко човека с оръжия, се криеха зад камъни. Пристигна някаква кола и един човек влезе в лагера. След това от колата слязоха трима, двамата с насочени към третия оръжия.

Много пъти се опитва да получи по-ясна картина на третия, но интерференцията от светкавицата бе силна и не позволяваше. Отново извади една от няколкото „Банкноти от един кредит“, с които се бе снабдил и се вгледа в снимката. Но не можеше да бъде напълно сигурен, че човекът е същият. Нямаше смисъл пак да вика някой от инженерите. Вече го бе сторил.

Декодираният сигнал отново се превърна в образи на екрана. Появи се втора кола. Камион. Някаква дребна фигурка изскочи с оръжие в ръце. Втурна се напред в атака. Всъщност не приличаше особено на атака. Но човекът зад камъка може би е помислил, че е атака. След това стрелбата…