Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 22

Върховният Старши Учител изтупа праха от мистичното си наметало.

— Ние го призовахме и той дойде. Но само за времето, докато траеше магията. После се върна обратно. Ако искаме да остане по-за дълго, имаме нужда от повече магия. Ясно? И именно това трябва да постигнем…

— …никога повече няма да си видя трите долара…

— Млъквай!

Мили Татко! (пишеше Керът) Е, ето ме вече в Анкх-Морпорк.

Не е като вкъщи. Струва ми се, че се е попроменил, откакто прапрадядото на г-н Варнеши е бил тук. Не мисля, че хората тук различават Доброто от Злото.

Открих Капитан Ваймс в една обикновена бирария. Спомних си какво казваше ти, че доброто джудже никога не влиза по такива места, но тъй като той не излезе, аз влязох. Лежеше с глава на масата. Когато го заговорих, той рече: „Дръпни другия, момче, има звънци по него“. Предполагам, че беше толкова зле от пиенето. Каза ми да си намеря място, където да живея и да се явя при Серж. Колън в Наблюдателницата довечера. Рече, че всеки, който искал да се присъедини към стражата, трябвало да му се прегледа главата. Г-н Варнеши не беше споменал за това. Може би го правят поради Хигиенни причини.

Отидох на разходка. Тук има много хора. Намерих едно място, казва се „Сенките“. После видях някакви хора, които се опитваха да оберат една млада Дама. Погрижих се за тях. Те не знаеха как да се бият истински и един от тях се опита да ме ритне в Жизненоважните Органи, но аз носех Предпазителя, както бях инструктиран, и той самият се нарани. После Дамата дойде при мен и рече Дали Се Интересувам от Легло. Казах, че да. Тя ме заведе до мястото, където живееше, общежитие, мисля, че се казва. Ръководи се от Г-жа Пам. Дамата, дето беше нейна чантичката, викат й Рийт, каза: „Трябваше да го видиш, те бяха трима, това е удивително.“ Г-жа Пам каза, че заведението черпи. Тя каза: „Какъв голям Предпазител“. Така че, качих се на горния етаж и заспах, макар че това е много шумно място. Рийт ме събуди веднъж-два пъти, за да ме попита Искам ли нещо, но нямаха ябълки. Така че, Измъкнах се по Тарлици, както казват тук, но не разбирам как е възможно това, защото, като станах, си обух обувките, това е Здрав Разум.

Определено има много за вършене. Когато отидох да се срещна със Серж., видях едно място, наречено Гилдията на Крадците!! Попитах Г-жа Пам и тя отвърна: Разбира се. Тя каза, че лидерите на Крадците в Града се срещат там. Отидох в Наблюдателницата и се срещнах със Серж. Колън — един много дебел мъж, а когато му казах за Гилдията на Крадците, той рече: Не ставай Идиот. Не мисля, че говори сериозно. Той вика: Хич да не те е грижа за Гилдията на Крадците, Това е всичко, което трябва да правиш, вървиш из Улиците през Нощта, и викаш: Дванайсет Часа е и Всичко е Наред. Аз попитах, Какво, ако не всичко е наред, а той каза: Най-добре бързо да си намериш друга улица.

Това не е Командване.

Дадоха ми някаква ризница. Ръждясала е и не е направена добре.

Дават ти пари за това, че си страж. Те са 20 долара на месец. Когато ги получа, ще ви ги изпратя.

Надявам се, че всички сте добре и че онази Шахта №5 вече е отворена. Този следобед ще ида да погледна Гилдията на Крадците. Това е позор. Ако направя нещо, ще бъда Голяма Работа. Вече му улавям Чалъма на тукашния говор.