Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 21

— А СЕГА, АКО ОБИЧАШ ДА ТРЪГНЕШ НАСАМ… — Смърт постави костелива ръка върху рамото на Муути.

— Знаеш ли, веднъж една гадателка ми предсказа, че съм щял да си умра в кревата, наобиколен от скърбящи пра-правнуци — рече Муути, докато следваше внушителната фигура. — Какво ще кажеш за това, а?

— МИСЛЯ, ЧЕ Е СГРЕШИЛА.

— Гаден дракон. И бълваше огън. Страдах ли много?

— НЕ. НА ПРАКТИКА БЕШЕ МИГНОВЕНО.

— Това е добре. Не бих искал да си мисля, че много съм страдал. — Муути се огледа наоколо. — А какво ще стане сега? — попита.

Зад тях, дъждът разми малката купчинка черна пепел в калта.

Върховният Старши Учител отвори очи. Лежеше по гръб. Брат Даникин се готвеше да му прави изкуствено дишане. Самата мисъл беше достатъчна, за да върне когото и да било в съзнание.

Той се изправи, като се опитваше да се отърси от усещането, че тежи няколко тона и е покрит с люспи.

— Успяхме — прошепна. — Драконът! Той дойде! Почувствахте!

Братята се спогледаха.

— Ние изобщо нищо не видяхме — каза Брат Мазача.

— Аз може и да видях нещо — лоялно рече Брат Наблюдателна Кула.

— Не, не тук — сряза ги Върховният Старши Учител. — Не бихте искали да се материализира тук, нали! Случи се там, навън, в града. Просто за няколко секунди… — Той посочи. — Погледнете!

Братството виновно се завъртя, като очакваше всеки миг горещия пламък на възмездието.

В центъра на кръга магическите предмети лекичко се разпадаха на прах. И докато те гледаха, пред очите им амулетът на Брат Даникин се раздроби.

— Изпари се — прошепна Брат Пръсти. — Дявол ме взел!

— Три долара ми струваше тоя амулет — промърмори Брат Даникин.

— Но това доказва, че става — каза Върховният Старши Учител. — Не го ли виждате, бе, глупаци? Става! Ние можем да призоваваме дракони!

— Може да се окаже доста скъпичко по отношение на магическите атрибути — каза Брат Пръсти със съмнение.

— …три долара струваше. Никакъв боклук не беше…

— Силата — изръмжа Върховният Старши Учител, — не се постига евтино.

— Много вярно — кимна Брат Наблюдателна Кула.

— Не е евтино. Много вярно. — Той отново погледна към купчинката изчерпана магия. — Божичко! — възкликна. — Ние все пак го направихме, нали така! Ние просто взехме, че адски добре направихме малко магия, така ли е?

— Виждаш ли? — обади се Брат Пръсти. — Казах ти аз, че няма нищо страшно.

— Всички вие се справихте забележително добре — насърчително каза Върховният Старши Учител.

— …трябваше да са шест долара, ама той каза, че сам си прерязвал гърлото, но щял да ми го продаде за три долара…

— Ъхъ — изсумтя Брат Наблюдателна Кула. — Хванахме му цаката! Изобщо не болеше. Направихме истинска магия! И не налетяхме на никакви феи, дето събират зъби и излизат от дървенията, Брат Мазачо, нямаше начин да не забележа.

Останалото Братство кимна. Истинска магия. Без съмнение. Всички най-добре да си отварят очите и да са нащрек.

— Чакай малко, обаче — каза Брат Мазача. — Къде е отишъл този дракон? Искам да кажа, ние наистина ли го призовахме или не?

— Как можеш изобщо да зададеш такъв глупав въпрос — промърмори Брат Наблюдателна Кула, но със съмнение.