Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 20

Този път няма да опитват нищо засукано. Някое забутано местенце…

Наоколо Братята монотонно пееха това, което всеки един от тях считаше, съгласно разбиранията си, че е нещо мистично. Общият ефект всъщност не беше никак лош, ако човек не слушаше думите.

Думите. О, да…

Той погледна надолу, после ги изрече на висок глас.

Нищо не се случи.

Той примига.

Когато отново отвори очи, се намираше на една тъмна уличка, стомахът му гореше в огън, а той беше много ядосан.

Очертаваше се това да бъде най-лошата нощ в живота на Зеббо Муути, Крадец Трета категория, и хич нямаше да му стане по-добре, ако узнаеше, че тя ще му е и последната. Дъждът принуждаваше хората да си стоят по домовете, а той страшно беше изостанал с графика си. Следователно, беше малко по-непредпазлив от друг път.

Из среднощните улици на Анкх-Морпорк предпазливостта е абсолютно правило. Не съществува такова нещо като „умерено предпазлив“. Или си много предпазлив, или си мъртъв. Може да ходиш насам-натам и да дишаш, но все тая, вече си мъртъв.

Той чу приглушените звуци, идващи от съседната уличка, измъкна увитата в кожа палка от ръкава си, почака докато жертвата почти сви зад ъгъла, скочи, извика: „О, по дяв…“ и умря.

Извънредно необичайна смърт. Никой не беше умирал така от стотици години.

Каменната стена зад него заблестя вишневочервена от горещината, която постепенно се разсея в тъмнината.

Той беше първият, който видя Анкх-Морпоркския дракон. Знанието за това, обаче, не му донесе никаква радост, защото беше мъртъв.

— …олите — довърши той, а безтелесното му вече его погледна към малката купчина въглени долу, която — знаеше го с непозната му досега сигурност, — беше това, от което току-що го бяха обезтелесили. Беше странно усещане, да видиш собствените си тленни останки. Не му се стори чак толкова ужасяващо, както би си го представил, ако го бяха попитали за това, да речем, десет минути по-рано. Да установиш, че си мъртъв, се облекчава от откритието, че наистина съществува твое друго „Аз“, което да осъзнае факта на смъртта.

Отсрещната уличка отново беше празна.

— Това наистина беше странно — каза Муути.

— ОПРЕДЕЛЕНО КРАЙНО НЕОБИЧАЙНО.

— Видя ли го? Какво беше това? — Муути вдигна поглед към тъмната фигура, която изникна от сенките. — Ти кой си, обаче? — подозрително добави той.

— ПОЗНАЙ — отвърна гласът.

Муути се взря в закачулената фигура.

— По дяволите! — възкликна той. — Аз пък си мислех, че ти не идваш за такива като мен.

— АЗ ИДВАМ ЗА ВСИЧКИ.

— Искам да кажа… лично, един вид.

— ПОНЯКОГА. В СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ.

— Ъхъ, добре — каза Муути, — и това е един от тях, значи! Искам да кажа, приличаше на същински дракон! Какво може да направи човек? Не очакваш да срещнеш дракон зад ъгъла!