Читать «Стражите! Стражите!» онлайн - страница 19

— Какво е това? — попита.

— Т’ва е амулет — измънка Брат Даникин. — Много е мощен. Откупих го от един човек. С гаранции. Закриля те срещу ухапване на крокодил.

— Сигурен ли си, че можеш да се разделиш с него? — попита Върховният Старши Учител.

Последва прилежно кикотене от страна на останалите Братя.

— Нищо не сте свършили, Братя. Донесете магически неща, така ви казах. А не евтини джунджурии и боклуци! Да му се не види, този град е червив от магия! — Той посегна надолу. — Какви са тези неща, за бога?

— Камъни — несигурно отвърна Брат Мазача.

— Това и аз го виждам. И защо да са магически?

Брат Мазача затрепери.

— Имат дупки в тях, Върховен Старши Учителю. А всеки знае, че камъни с дупки в тях са магически.

Върховният Старши Учител се върна обратно на мястото си на кръга. Вдигна ръце.

— Добре, чудесно, хубаво — отегчено промълви той. — Ако така ще го правим, значи така ще го правим. Ако получим дракон, дето е дълъг шест пръста само, всички ще знаем причината за това. Нали така, Братко Мазач? Брат Мазач? Извинявай. Не чух какво каза? Брат Мазач?

— Казах „да“, Върховен Старши Учителю — прошепна онзи.

— Много добре. Поне щом с това сте почти наясно… — Върховният Старши Учител се обърна и вдигна книгата. — А сега, ако всички сме готови…

— Хъм. — Брат Наблюдателна Кула хрисимо вдигна ръка. — Готови за какво, Върховен Старши Учителю?

— За призоваването, разбира се. Боже мой, аз пък си мислех…

— Но ти не си ни казал какво се очаква да направим, Върховен Старши Учителю — изскимтя Брат Наблюдателна Кула.

Върховният Старши Учител се поколеба. Беше вярно, но не се канеше да си го признае.

— Ами, естествено — започна той. — То е очевидно. Трябва да фокусирате съсредоточеността си. Мислете силно за дракони — преведе той. — Всички.

— И това е всичко, така ли? — попита Брат Пазача.

— Да.

— Не трябва ли да пеем някаква мистична струна или нещо подобно?

Върховният Старши Учител се облещи срещу него. Брат Пазача съумя да запази толкова предизвикателен вид срещу лицето на потисника, колкото това беше възможно за някаква си анонимна сянка под черна качулка. Не беше се включил в тайно общество, за да не пее мистични руни. Беше го очаквал с нетърпение.

— Можеш, щом така искаш — каза Върховният Старши Учител. — А сега, искам вие да… да, какво има, Брат Даникин?

Малкият Брат свали ръка.

— Аз не знам никакви мистични струни, Старши Учителю. — Не и такива, които могат да бъдат изпяти…

— Хъм!

Той отвори книгата.

Беше открил с доста голяма изненада, след страници, страници с набожни глупости, че същинското Призоваване само по себе си беше едно кратко изречение. Никакво пеене, никаква поезия, а прост сбор от безсмислени срички. Де Малахит казваше, че те предизвиквали форми на интерференция във вълните на реалността, но загубеният стар глупак най-вероятно си го измисляше покрай другото. Това беше проблемът с магьосниците — те трябваше да направят всяко едно нещо да изглежда трудно. Единственото, от което наистина се нуждаеше човек, беше сила на волята. А Братството притежаваше в изобилие от нея. Дребнава и язвителна воля, да, гадна от озлобление може би, но все пак достатъчно мощна по свой си начин…