Читать «Френски акцент» онлайн - страница 26

Нахлузих панталони в защитен цвят, сложих си риза на сини райета и обух мокасини, после си пуснах на уредбата Моцарт. Полях цветята, махнах изсъхналите листа. Почистих и криво-ляво подредих, махнах всичко, което ми напомняше за работата. Звъннах на майка си в Маями, понеже знаех, че в понеделник вечер ходи на бинго и няма да си е вкъщи, та мога да оставя само съобщение на телефонния секретар. Не включих новините, не ми се гледаше онова, за което бях хвърлила толкова усилия да измия, изпера и залича.

Налях си двойно уиски, отидох в кабинета и включих осветлението. Огледах лавиците, задръстени с медицински и научни книги, с трудове по астрономия, с томовете на „Енциклопедия Британика“, с какви ли не помагала по градинарство и наръчници за флората и фауната, за насекомите, камъните и минералите, и дори градинските сечива. Намерих френски речник и го занесох на бюрото. Loup означаваше вълк, но с garou ударих на камък. Помислих какво да правя и си съставих простичък план.

„Птит Франс“ беше сред най-изисканите ресторанти в града и макар да не работеше в понеделник вечер, познавах много добре главния готвач и жена му. Звъннах им вкъщи. Вдигна мъжът, който както винаги беше сърдечен.

— Забравихте ни, изобщо не се отбивате при нас — рече ми той. — Все си го повтаряме.

— Общо взето, си стоя у дома — заоправдавах се аз.

— Прекалявате с работата, Кей.

— Ще ми помогнете ли с един превод? — попитах го. — Но нека си остане между нас. Нито дума на никого.

— Ама, разбира се.

— Какво означава loup-garou?

— Сигурно сънувате кошмари, Кей! — ахна французинът развеселен. — Добре поне, че не е пълнолуние. Loup-garou означава върколак.

На вратата се позвъни.

— Преди столетия във Франция са бесели всекиго, смятан за loup-garou. А според преданието те не са били никак малко.

Погледнах стенния часовник. Беше шест и петнайсет. Марино беше подранил, а аз не бях готова.

— Много ви благодаря — казах на своя приятел, главния готвач. — В най-скоро време ще ви посетя, обещавам.

Отново се позвъни.

— Идвам, идвам — провикнах се аз по домофона.

Изключих алармата и отворих на Марино. Униформата му беше чиста, косата му беше сресана, той си беше излял цял литър лосион за след бръснене.

— Изглеждаш по-добре в сравнение с последния път, когато те видях — рекох му аз, след като се запътихме към кухнята.

— И ти си поизчистила бърлогата — похвали ме той, докато минавахме през хола.

— Крайно време беше — признах си аз.

Влязохме в кухнята, Марино се разположи на любимото си място на масата до прозореца. Загледа с любопитство как вадя от хладилника чесън и мая за хляб.

— Та пир ли ще си правим? Може ли да пуша тук?

— Не.

— Я не се занасяй!

— Къщата си е моя.

— Ами ако отворя прозореца и издишвам дима навън?

— Зависи накъде духа вятърът.

— Защо не пуснем вентилатора на тавана. Тъкмо да видим дали действа. Тук вони на чесън.

— Мисля да си опечем пица на скарата.

Затърсих сред бурканчетата в шкафа домати и брашно.