Читать «Френски акцент» онлайн - страница 24

Взе листа с програмата си, като пак се тръкна о ръката му досущ ленива котка, и аз се стъписах от гнева, мярнал се върху лицето на Андерсън.

Докато вървях към колата, Марино ме настигна.

— Виждаш ли я как си придава важност? — попита той.

— Забелязах го.

— Хич не си мисли, че и другите не я одумват. Голяма пепелянка, ще знаеш.

— Откъде се е взела?

Марино сви рамене.

— Никога не е била омъжвана, всички й се струват недостойни за нея. Вероятно се чука с женени управници. Единственото, което я интересува, докторке, е властта. Ако се вярва на слуховете, си е навила на пръста да стане следващият секретар по обществена сигурност, така че всички ченгета да й целуват задника.

— На куково лято ще стане.

— Не бъди толкова сигурна. Подочух, че имала високопоставени приятели, яки връзки в щатската управа на Вирджиния, та затова и ни я натресоха. Наумила си е нещо. Усойници като нея винаги си имат едно наум.

Отворих багажника, съсипана и потисната — болката от сутринта отново ме връхлетя и сякаш ме запрати и ме фрасна в автомобила.

— Няма да го режеш довечера, нали? — поинтересува се Марино.

— И дума да не става — промърморих аз. — Няма да е честно спрямо него.

Марино ме погледна неразбиращо. Усещах как ме държи под око, докато смъквах гащеризона и обувките и ги пъхах в двойния плик.

— Ще ме черпиш ли една цигара?

— Не мога да повярвам, че пак си пропушила.

— В склада имаше най-малко петдесет тона тютюн. Припуши ми се от миризмата.

— Аз пък надушвам друго.

— Я ми кажи какво става — подканих, докато той ми държеше запалката.

— Нали видя. Тя ти го обясни по-добре от мен.

— Така си е. Но пак не разбирам. Нали е шефка на униформения отдел, а не на следствието? Твърди, че не си се подчинявал на никого, затова се била заела сама с проблема. Защо? Когато ни я натресоха, ти дори не беше в нейния отдел. Какво й влиза в работата?

— Може би смята, че съм умен.

— Как ли не!

Марино издиша цигарения дим така, сякаш духаше свещичките върху тортата на рождения си ден, и си погледна тениската — да си речеш, че е забравил за нея. Едрите му длани още се белееха от талка по хирургическите ръкавици и отпърво той ми се стори самотен и сломен, после обаче стана циничен и равнодушен.

— Стига да поискам, мога да се пенсионирам и да си прибирам трите бона месечна пенсия — ще си живея като царче — рече ми Марино.

— Ела да вечеряме заедно.

— Плюс това бих могъл да работя като консултант по сигурността. И тогава няма да ми се налага да разгребвам всеки божи ден тия лайна и да се занимавам с разни поплювковци, въобразили си, че са Дядо Боже.

— Помолиха ме да те поканя.

— Кой те е помолил? — попита той и застана нащрек.

— Ще разбереш, когато дойдеш.

— Какво, по дяволите, пък е това? — свъси се Марино.

— Я върви да си вземеш един душ и се преоблечи, че в този вид ще разгониш целия град. А после ела вкъщи. Някъде към шест и половина.

— В случай че не си забелязала, докторке, аз съм на работа. Тази седмица съм смяната от три до единайсет вечерта. А другата — от единайсет вечерта до седем сутринта. Сега съм дежурен по целия град, а единственото време, когато им трябва дежурен, е когато всички други дежурни не са на смяна, тоест вечерта и нощем, а също през почивните дни в края на седмицата, така че до края на живота си ще вечерям в патрулната кола.