Читать «Френски акцент» онлайн - страница 28
Патриша Корнуел
— Рано е, Марино, да правим заключението, че кашонът и надписът върху него са свързани с мъртвеца.
— На добър път, върколако. Да бе, непрекъснато виждаш такива надписи върху кашони с фотоапаратура. Особено пък когато наблизо има и труп.
— Я да поприказваме за Брей и за новите ти дрешки — смених аз темата. — Започни от самото начало. С какво толкова я накара да ти стане такава върла поклонница?
— Започна се някъде половин месец, след като я прехвърлиха при нас. Изтърси ни се веднъж тази негодница и почна да дава акъл на всеки срещнат как да си върши работата — все едно се е родила детектив. Разлисти порносписанието, с което колегата убиваше времето. И като му се разкрещя — да си речеш, че му е жена.
— Бре, бре! — изцъках аз.
— Та й казах да се разкара, да не се пречка и разваля всичко, а на другия ден тя ме извика, моля ти се, в кабинета си. Реших, че пак ще хвърля огън и жупел за онова, дето се е случило. Тя обаче си затрая. Вместо това ме попита какво съм мислел за детективския отдел. — Марино отпи от кафето и сложи още две лъжички захар. — Веднага надуших, че я интересува друго — продължи той. — Знаех си аз, че си е наумила нещо. Не отговаря за следствието, за кой дявол ме подпитва за детективския отдел!
Налях си чаша вино.
— И какво искаше? — попитах го.
— Искаше да поклюкарим за теб. Взе да ме подпитва за какво ли не, подметна, че от доста време ние с теб сме били, както се изрази, „партньори по престъпленията“.
Проверих маята, после и соса.
— Питаше ме и други неща. Какво мислят ченгетата за теб.
— И ти какво й каза?
— Казах й, че си докторка, адвокатка и индиански вожд с коефициент на интелигентност по-голям и от банковата ми сметка, че ченгетата, включително жените, си умират за теб. И чакай да помисля, какво ли още?
— И това е предостатъчно.
— Попита ме за Бентън и какво му се е случило, и доколко това е повлияло на работата ти.
Плисна ме гняв.
— Взе да ме подпитва и за Луси. Защо е напуснала ФБР, дали причината са разните слухове за нея.
— Тази жена се е постарала да ми стане кръвен враг — отсякох аз.
— Казах й, че Луси е напуснала ФБР, понеже НАСА много е държала да я привлече за астронавтка — допълни Марино. — Но че след като се е включила в космическата програма, Луси е решила, че й се кара вертолет и затова се е прехвърлила в Службата за борба с контрабандата със спиртни напитки, тютюневи изделия и огнестрелно оръжие. Брей помоли да й съобщя веднага щом Луси се появи в града, да уредя да се срещнат, понеже може би щяла да я привлече в управлението. Отвърнах й, че е все едно да привлече Кинг Конг в кордебалета. Това е всичко. Не съм казвал на Брей нищо, обясних й само, че не съм ти секретар по връзките с обществеността. След седмица дебелият ми задник отново се озова в униформа.
Посегнах да взема пакета с цигари — припуши ми се. Сега вече и двамата с Марино пушехме в собствения ми дом, като тръскахме в един и същ пепелник. Мълчахме, сякаш са ни потънали гемиите. Опитвах се да не се поддавам на омразата.
— Мен ако питаш, докторке, просто ти завижда и толкоз — рече накрая Марино. — Въобразила си е, че тъкмо тя е голямата клечка, дошла тук не от другаде, а направо от столицата, колкото да установи, че всички говорят само за великата доктор Скарпета. Според мен ще прави, ще струва, но ще се опита да ни скара. За да покаже колко е всесилна. — Той угаси фаса в пепелника и дълго го мачка. — Откакто си дошла тук, това е първият път, когато не работим заедно — натърти той. Пак се позвъни на вратата. — Кой ли е, дявол го взел? — тросна се Марино. — Да не си поканила още някого, без да ме предупредиш?