Читать «Френски акцент» онлайн - страница 204

— Кога са се обадили в полицията?

— В девет и четири. Преди около час и половина. Но според мен тая сутрин Брей не си е правила кафе и не е чела вестниците.

— Почти сигурен съм, че сутринта вече е била мъртва — предположи Бътърфийлд.

Продължихме нататък по застлания с пътека коридор и отидохме в голямата спалня в другия край на къщата. На вратата и двамата спряхме като попарени. Насилието сякаш бе погълнало светлината и въздуха. Тишината му бе заглушила всичко останало, петната и смъртта бяха навсякъде.

— Майко мила! — изсумтя Марино.

Белосаните стени, подът, таванът, тежките фотьойли, шезлонгът, всичко бе напръскано с кръв, сякаш тя бе част от дизайна. Но тези капки, пръски и петна не бяха боя, те бяха останали от ужасен взрив, предизвикан от човешка психопатна бомба. Античните огледала бяха оплескани със спечени червени вадички, подът лепнеше от съсирените локви. Спалнята със смъкнато покривало също беше наквасена с кръв.

Даян Брей бе толкова обезобразена, че бе трудно да кажеш какъв е цветът на кожата й. Лежеше възнак, зелената й атлазена блуза и черният сутиен бяха метнати на пода. Вдигнах ги. Бяха разкъсани и смъкнати насила от тялото й. Нямаше сантиметър по кожата й, който да не бе раздран и окървавен — да си рече човек, че някой е рисувал с пръсти по него. Лицето й се бе превърнало в алена пихтия. Часовникът й върху лявата китка бе натрошен. Халката върху десния безименен пръст бе хлътнала в костта.

Гледахме дълго, без да продумваме. От кръста нагоре жената беше гола. Но черният кадифен панталон и коланът сякаш не бяха и докоснати. Ходилата и дланите бяха изръфани — този път Върколака не си бе направил труда да заличи следите от ухапване — окръжности, по които личаха следи от тесни, раздалечени като при дивите зверове зъби. Убиецът беше хапал, смукал и ръфал от обезобразеното, осакатено тяло и най-вече от лицето се виждаше, че той е дал воля на яростта си. Човек оставаше с впечатлението, че точно както и при другите жертви на Върколака, убитата е познавала своя убиец.

Всъщност обаче той не познаваше жените. Преди да позвъни на вратата им, се беше срещал с тях единствено в налудничавите си фантазии.

— Какво й е на Андерсън? — попита Марино Бътърфийлд.

— Щом научи, и сдаде багажа.

— Виж ти! Значи си нямаме тук детектив?

— Я ми дай фенерчето си, Марино — помолих аз.

Насочих лъча. Дори по горната табла на спалнята и по нощната лампа имаше пръски кръв, вероятно разлетели се, когато убиецът е замахвал с някакъв предмет. Килимът също беше окървавен. Наведох се и прокарах пръсти по паркета при леглото — и този път намерих белезникави дълги косми. Имаше ги и по тялото на Брей.

— Наредиха ни да отцепим района и да чакаме оглед — обясни един от полицаите.

— И кой ще го прави този оглед? — поинтересува се Марино.

Насочих лъча на фенерчето и към кървавите следи от стъпки при спалнята. Грайферите личаха ясно и аз вдигнах очи към полицаите в стаята.

— Май най-големият шеф — отвърна Бътърфийлд. — Искал лично да види за какво става въпрос и след това да ни остави да си вършим работата.