Читать «Френски акцент» онлайн - страница 203

— Чакай, това още е нищо — каза другият полицай.

Онова, което ме смая най-много в началото, беше сбирката от часовници в хола: стенни и настолни, с обков от палисандрово дърво, орех и махагон, часовници от камбанарии, часовници последна дума на техниката, антични часовници. Всичките показваха точното време. Тиктакането им беше толкова силно, че лично аз щях да полудея, ако ми се наложеше да живея сред това монотонно напомняне, че времето отминава.

Даян Брей явно си беше падала по английски антики, величествени и недружелюбни. Срещу телевизора имаше канапе и тежка библиотека с бутафорни кожени томове. Тук-там, сякаш хаотично, а не за да събират хората, се мъдреха твърди фотьойли с пъстра дамаска. На видно място бе сложен огромен шкаф с абаносово покритие. Тежките завеси от сърмена дамаска бяха дръпнати, изпод тях се подаваха дантелени пердета. Не видях нито една картина или пластика — колкото повече оглеждах подредбата, толкова по-студена и властна ми се струваше Брей. Стана ми съвсем антипатична. Изведнъж ми хрумна, че си мисля това за човек, който е бил убит преди броени часове.

— Откъде е взимала парите? — възкликнах.

— Нямам представа — отвърна Марино.

— Още откакто се е появила, всички се питаме това — намеси се и Бътърфийлд. — Виждали ли сте й колата?

— Не — отвърнах аз.

— И още как! — рече Марино. — Всяка вечер се прибира с нов-новеничък автомобил „Краун Виктория“.

— Ягуар, моля ви се, огненочервен. В гаража. Май е модел деветдесет и осма — деветдесет и девета. Умът ми не го побира колко ли струва — поклати глава полицаят.

— Струва колкото ти изкарваш за две години, ако се скъсаш от бач — уточни Марино.

— Да бе.

Продължиха да обсъждат несметното богатство и вкусовете на Брей, сякаш трупът изобщо не съществуваше. По нищо в хола не личеше тя да е имала гости. Явно тук рядко влизаха хора, не бе и особено чисто.

Кухнята се падаше отдясно на хола и аз надзърнах вътре, но и там нямаше следи от насилие или кръв. И тук явно не влизаха често. По плотовете и печката нямаше и петънце. Не видях храна, имаше само пакетче кафе и поставка за вино с три бутилки мерло в нея.

Марино също дойде, заобиколи ме и влезе в кухнята. Както беше с ръкавиците, отвори хладилника.

— Явно не си е падала по готвенето — отбеляза той, докато оглеждаше почти празните полички.

Видях четвъртинка мляко с два процента масленост, мандарини, кутийка маргарин, подправки. Фризерът също бе почти празен.

— Както гледам, не се е заседявала много-много вкъщи, хранела се е все навън — каза Марино и натисна педала на кофата за боклук.

Бръкна вътре и извади парчета от кутия за пица от пицария „Домино“, бутилка от вино и три шишета от бира. Съчлени накъсаната касова бележка.

— Една средна с чушки и двойна порция кашкавал — изпелтечи. — Поръчана е снощи в пет и петдесет и три. — Пак бръкна и намери намачкани на топка салфетки, три резена от пицата и най-малко шест-седем фаса. — Ново пет! — извика Марино. — Брей не пушеше. Явно снощи е имала гости.