Читать «Френски акцент» онлайн - страница 206

На няколко места по матрака кръвта сякаш бе нанесена от предмет, който оставя ивички, наподобяващи разорана нива. Бяха дълги към три-четири сантиметра, с разстояние от около половин сантиметър между тях, а петното бе с размерите горе-долу на дланта ми.

— И да не забравим да проверим мивките и канализацията за кръв — напомних на Марино точно когато коридора се чуха гласове.

— Дано са криминалистите — въздъхна той.

И наистина, на вратата се появиха Егълстън и Хам, понесли огромни куфари.

— Имате ли представа какво става тук? — попита Марино.

Двамата криминалисти зяпнаха потресени.

— Божке ле! — ахна накрая Хам.

— Знаете ли какво се е случило? — попита Егълстън и се втренчи в онова, което бе останало от Брей върху леглото.

— Знаем точно колкото и вие — отвърна Марино. — Защо не са ви повикали по-рано?

— Изненадан съм, че ти си научил — рече Хам. — На нас ни казаха чак сега.

— Имам си свои източници — подметна Марино.

— А кой е повикал журналистите? — поинтересувах се аз.

— Сигурно и те си имат своите източници — каза Егълстън.

Те двамата с Хам отвориха куфарите и се запретнаха да вадят апаратурата. Сложиха си бинокулярните лупи и започнаха да измерват разстоянията в милиметри, като си помагаха с лупи, с каквито работят бижутерите. Бинокулярните лупи имаха увеличение само едно към три, а някои от пръските кръв бяха прекалено малки.

— Излез веднага, викат те — каза някой на Марино по радиостанцията.

— Божичко, всичко е в кръв — завайка се Егълстън за пръските, разлетели се навсякъде от предмета, с който престъпникът беше удрял жертвата.

— Сега не мога — отсече Марино по радиостанцията.

От другата страна на линията не казаха нищо и аз със свито сърце се досетих какво означава това и се оказах права. След броени минути в коридора екнаха още стъпки и на вратата с каменно лице застана шефът на полицейското управление Родни Харис.

— Капитан Марино! — каза той.

— Слушам, шефе — отвърна Марино, докато оглеждаше пода при банята.

С черните гащеризони, ръкавиците и бинокулярните лещи Хам и Егълстън правеха обстановката още по-зловеща. Изчисляваха чрез геометрията, с помощта на ъгли, оси и точки на сходимост къде в пространството е нанесен всеки от ударите.

— Добър ден, шефе! — поздравиха двамата в хор.

Харис погледна леглото и стисна зъби. Беше нисък и грозноват, с оредяваща рижа коса и следи от несекваща битка с излишните килограми. Може би тези несрети бяха предопределили характера му. Не знам. Но откакто го познавам, Харис си беше тиранин. Държеше се грубо и не криеше, че не харесва жените, които не си знаят мястото, затова и не проумявах защо е назначил за своя заместничка Брей, може би, за да изглежда по-представително.

— При цялото ми уважение, шефе — подхвана Марино, — съм длъжен да ви предупредя да не се приближавате и сантиметър повече.

— Искам да знам, капитане, ти ли доведе журналистите? — попита Харис с тон, който би уплашил повечето хора. — И за това ли носите вина? Или просто съвсем открито не спазвате заповедите ми?