Читать «Френски акцент» онлайн - страница 205

— Тая гледка не е за хора със слаби нерви — подметна Марино. — Ако дойде, по-добре да си стои отвън на дъжда.

— Колко души са влизали в стаята? — поинтересувах се аз.

— Не знам — каза един от полицаите.

— Щом не знаеш, значи са много — ядосах се. — Някой докосвал ли е трупа? Приближавал ли се е?

— Аз не съм го пипал.

— И аз, госпожо.

— А чии са тези следи от стъпки? — посочих им аз. — Трябва да знам, защото ако не са ваши, значи убиецът е стоял тук дълго и си е тръгнал чак когато кръвта е започнала да се съсирва.

Марино огледа краката на полицаите. И двамата бяха с черни маратонки. Той също приклекна и се взря в пътечката от стъпки по паркета.

— Не бива да губя време — отсякох и извадих от куфара памучни тампони и химически термометър.

— Станахме прекалено много! — оповести Марино. — Купър, Дженкинс, я си намерете някаква работа.

Показа им с палец отворената врата. Те го изгледаха недоумяващо. Единият понечи да възрази.

— Хайде, дим да те няма, Купър — нареди отново Марино. — И ми дай фотоапарата. Заповядали са ви да отцепите местопрестъплението, а не да разследвате самото убийство. Моля? Не сте устояли на изкушението да видите заместник-шефката си в този вид? Такава ли била работата! И колко още негодници са се изредили да зяпат като невидели?

— Я чакай малко… — възропта Дженкинс.

Марино му грабна фотоапарата „Никон“ от ръцете.

— Дай ми и радиостанцията — сопна му се.

Дженкинс от немай-къде я откачи от служебния колан и му я връчи.

— А сега върви — разпореди се Марино.

— Ама не мога да тръгна без радиостанцията, капитане.

— Току-що ти разреших.

Никой не посмя да му напомни, че е отстранен от работа. Дженкинс и Купър побързаха да излязат.

— Тиквеници — заяви Марино.

Обърнах трупа на Брей на една страна. От вкочаняването се виждаше, че е издъхнала най-малко преди шест часа. Смъкнах й гащите и взех проба от ректума за семенна течност, после пъхнах термометъра.

— Трябват ми детектив и неколцина криминалисти — заяви сякаш на стената Марино и се свърза по радиостанцията с диспечерката. На смяна беше Мини, негов човек.

Извадих термометъра и го погледнах.

— Трийсет и два и две — казах. — През първите осем часа мъртвецът обикновено губи нула цяло и осем от градуса на час, но Брей отчасти е съблечена и сигурно е изстинала по-бързо. Колко градуса ли е тук? Някъде към двайсет и един-два, нали?

— Не знам. Целият горя — отвърна Марино. — Едно знаем със сигурност, била е убита снощи.

— Съдържанието на стомаха вероятно ще ни разкрие повече — отсъдих аз. — Знаем ли как убиецът е проникнал в къщата?

— Щом приключим тук, ще огледам вратите и прозорците.

— Дълги разкъсни рани — отбелязах аз, докосвайки разранената кожа, и отново се огледах да не изтървем някое веществено доказателство, което няма как да пренесем в моргата. — Като от крик. Навсякъде по тялото има и нещо като прободни рани.

— Наистина може да са от крик — съгласи се Марино, след като също погледна.

— Но това от какво е? — възкликнах озадачена аз.