Читать «Френски акцент» онлайн - страница 19

— Bon voyage. Le loup-garou.

Марино се беше надвесил над мен и ми дишаше в косата.

— Какво, дявол го взел, е това loup-garou?

— Не знам.

Огледах внимателно кашона. Горният край беше подгизнал, дъното му бе сухо.

— Отпечатъци от пръсти? Виждаш ли някъде по кашона? — поинтересува се Марино.

— Сигурна съм, че тук бъка от отпечатъци — отвърнах. — По кашона обаче отпечатъци не личат.

— Как мислиш, дали, който го е написал, е искал някой да го намери?

— Вероятно. Нанесъл го е с някакво мастило, което флуоресцира. Ще видим какво ще ни кажат пръстовите отпечатъци. Кашонът отива в лабораторията, трябва да съберем и от космите по пода, та, ако се наложи, да ги изследваме за ДНК. После ще щракнем няколко снимки и вдигаме гълъбите.

— Я да взема монетите, докато не съм забравил — рече Марино.

— Точно така, докато не си забравил — казах и се взрях в отвора на контейнера.

Някой надзърташе вътре. Не виждах кой, зад него светеше слънцето.

— Къде са криминалистите? — попитах аз Марино.

— Нямам представа.

— Това не е работа! — изругах аз.

— На мен ли го разправяш!

— Последната седмица имахме две убийства и всичко си беше наред.

— Не си ходила на огледа на местопрестъплението, не знаеш дали е било наред — възрази Марино и беше прав.

— Да де, но все е ходил някой от службата. Щеше да ми каже, ако е имало проблеми…

— Не, нямало е да ти каже, ако проблемите не са били очевидни — възрази отново той. — А проблемът не е бил очевиден, понеже това със сигурност е първият случай на Андерсън. Затова и сега е очевиден.

— Моля?

— Новоизлюпена детективка. Нищо чудно сама да е подхвърлила тук този труп колкото да се намира на работа.

— Твърди, че ти си й бил казал да ме повика.

— Точно така. Сякаш не мога да ти звънна сам, ами карам нея, та после ти да ми триеш сол на главата. Долна лъжкиня! — изсумтя Марино.

След един час вече бяхме приключили. Излязохме от смрадливия мрак и се върнахме в склада. Андерсън стоеше на откритата рампа и разговаряше с някакъв мъж — познах заместник-шефа на управлението Ал Карсън, началник на следствието. Досетих се, че тъкмо него съм видяла преди малко пред отвора на контейнера. Подминах Андерсън, без да казвам и дума, и поздравих Ал, а после се огледах да видя дали санитарите са дошли с колата да вдигнат трупа. С облекчение видях двама мъже в гащеризони, застанали до тъмносинята камионетка. Говореха с Шоу.

— Как си, Ал? — попитах аз.

Ръководеше следствието, откакто и аз оглавявах съдебната медицина. Беше кротък човечец, израсъл във ферма.

— Криво-ляво, докторке — отвърна той. — Явно ни се е отворила доста работа.

— Има нещо такова — съгласих се аз.

— Бях излязъл от службата и рекох да намина, за да видя дали всичко е наред.

Не му беше в стила просто да „наминава“ на местопрестъпленията. Личеше си, че е притеснен и потиснат. И по-важното, и той като нас не обръщаше никакво внимание на Андерсън.

— Всичко е под контрол — намеси се най-безцеремонно Андерсън, без да зачита старшинството. — Току-що разговарях с директора на пристанището…

Но млъкна насред изречението, понеже видя, че към нас се задава Марино. Или може би първо го надуши.