Читать «Френски акцент» онлайн - страница 18

Намерих кабела на мястото, където Марино беше паднал и бе прекатурил кашоните.

— Ами ако е болен от СПИН? — заповтаря си той пак като курдисан.

— Ако си решил непременно да се тръшкаш за нещо, по-добре го прави за грамнегативните бактерии. Или за грампозитивните. Или Clostridia. Или стреп. В случай че имаш отворена рана, а доколкото знам, нямаш такава.

Прикачих единия край на кабела към стойката, а другия — към лампата, и затегнах гайките. Марино изобщо не ме слушаше.

— Божичко, ами ако взема да се заразя! Ще си тегля куршума, така да знаеш!

— Няма да се заразиш от СПИН, Марино — повторих за кой ли път.

Отново включих дъговата лампа. Трябваше да минат поне четири минути, докато загрее.

— Вчера си отрязах една кожичка на нокътя и ми потече кръв. Това не е ли отворена рана?

— Нали си с ръкавици?

— Само ако пипна някоя болест, ще убия на място оная малка мърла, така да знаеш.

Предположих, че говори за Андерсън.

— Ще правя, ще струвам, но и Брей ще се зарази. Все ще намеря начин.

— Млъкни най-после, Марино! — подвикнах.

— Щях да те видя аз, ако беше на мое място.

— Нямаш представа колко често ми се е случвало. Какво според теб върша всеки божи ден?

— Със сигурност не се въргаляш в гадории, изтекли от труп!

— Дрън-дрън, гадории!

— Не знаем нищо за тоя негодник. Ами ако в Белгия върлува някаква непозната болест, която ние тук не знаем да лекуваме?

— Мирясай бе, Марино!

— Виж я ти нея, да съм мирясал.

— Марино…

— В правото си съм да се разстройвам!

— Добре тогава, разкарай се оттук! — изчерпа се търпението ми. — Пречиш ми да се съсредоточа. Пречиш на всичко. Иди си вземи душ и глътни малко бърбън.

Дъговата лампа беше загряла и аз отново надянах предпазните очила. Марино се бе умълчал.

— Няма пък да се махна — рече накрая той.

Грабнах стойката с фиброоптиката, все едно е оксижен. Наситената туптяща синкава светлина бе тъничка като графит на молив. Заех се да оглеждам съвсем малки части от контейнера.

— Има ли нещо? — поинтересува се Марино.

— Дотук — не.

Той изджвака с обущата зад мен, докато работех съвсем бавно, сантиметър по сантиметър, и оглеждах с фиброоптиката места, където не можех да проникна с голямата лампа. Наведох трупа напред и погледнах и зад гърба и главата, после и между краката. Проверих и дланите. Дъговата лампа откриваше телесни течности като урина, сперма, пот, слюнка и, разбира се, кръв. Но и тук не светна нищо. Заболяха ме кръстът и вратът.

— Готов съм да се обзаложа, че е хвърлил топа още преди да пристигне тук — отбеляза Марино.

— Ще разберем повече, когато го пренесем в града.

Изправих се и бързият лъч на светлината озари ъгълчето на кашона, който Марино бе преобърнал, докато беше падал. В тъмното светна в неоновозелено камшичето на буквата Y.

— Виж, Марино! — извиках аз.

Буква по буква осветих думи, които бяха на френски и бяха написани на ръка. Бяха високи към десетина сантиметра и наподобяваха печатен шрифт, сякаш бяха нанесени от механична ръка. Трябваше да мине известно време, докато ги разчета: