Читать «Френски акцент» онлайн - страница 21

— Госпожица Младша детективка получава първия си случай. И какво прави — вика, моля ви се, главната съдебна лекарка ведно с няколко вестникарски вертолета.

— Ще подам жалба в отдел „Кадри“ — изкрещя му Андерсън. — Ще се оплача от теб.

— Защо? Защото воня ли?

— Ти си мъртъв!

— А, не, сладурче. Мъртъв е онзи симпатяга там вътре — посочи Марино контейнера. — Мъртва ще бъдеш ти, ако, не дай си боже, се наложи да свидетелстваш по случая в съда.

— Я ела, Марино — казах му аз, когато черният автомобил отпраши най-безочливо към заградената рампа.

— Ей! — изкрещя Шоу и размахал ръце, хукна подир колата. — Там спирането е забранено!

— Несретник! Бита карта, изпята песен — изсъска Андерсън на Марино и тръгна нанякъде.

Марино смъкна с рязко движение ръкавиците и махна сините, покрити с найлон мукавени предпазни обуща, като настъпи първо едната, а после и втората пета с върха на другия крак. Хвана за яката мръсната униформена риза, но после я изпусна и я стъпка, сякаш гори. Вдигнах я мълком и я прибрах заедно със своите работни дрехи в червена торба, върху която пишеше „Заразно“.

— Приключи ли? — попитах го.

— Още не съм започнал — отвърна Марино, загледан в черния лъскав автомобил: вратата на шофьора се отвори и от колата слезе униформен офицер.

Андерсън зави зад ъгъла на склада и се запъти спокойно към автомобила. Шоу също забърза натам, а докерите загледаха как от задната седалка слиза невероятна жена в униформа и лъскави нашивки. Някой подсвирна. Друг последва примера му. Не след дълго пристанището ехтеше като футболно игрище, където реферите свирят вкупом всички възможни фалове.

— Я да видим дали ще позная — рекох на Марино. — Брей.

5.

Въздухът бе огласян от жуженето на стръвните мухи, засилено до дупка от топлото пладнешко време. Санитарите бяха занесли носилката в склада и ме чакаха.

— Бре, бре, бре — затюхка се един от тях и заклати глава с кисело изражение върху лицето. — Майко мила!

— Знам, знам — рекох му и надянах нов чифт ръкавици и предпазни обувки. — Ще вляза първа. Няма да се бавим. Обещавам.

— Нямам нищо против да влезете първа.

Пак отидох в контейнера, а те ме последваха, като стъпваха внимателно и държаха носилката на височината на кръста. Едвам си поемаха дъх през хирургическите маски. И двамата бяха възрастни и пълни, при всички положения не биваше да вдигат тежко.

— Хванете го за прасците и ходилата — наредих им аз. — Но внимавайте много, за да не смъкнете кожата. По възможност го дръжте за дрехите.

Санитарите оставиха носилката и се надвесиха над краката на мъртвеца.

— Майко мила! — пророни отново единият.

Хванах трупа под мишниците. Санитарите го сграбчиха за глезените.

— Добре. А сега броим до три и вдигаме — приканих аз. — Едно, две, три.

Мъжете едвам не загубиха равновесие. Отстъпиха с пъшкане назад. Вече нямаше трупно вкочаняване и мъртвото тяло висеше безжизнено. Сложихме го в средата на носилката и го заметнахме с чаршафа. Вдигнах ципа на торбата за трупове и санитарите отнесоха своя клиент. Щяха да го откарат в моргата, където аз щях да се постарая да го накарам да проговори.