Читать «Френски акцент» онлайн - страница 20

— Здрасти, Пийт — поздрави го Карсън и се облещи. — Какво става, мой човек? Както гледам, в униформения отдел са въвели нова кодова система, а аз не знам нищо.

— Детектив Андерсън — рекох аз на жената, докато тя се опитваше да се дръпне възможно най-далеч от Марино. — Трябва да знам кой е натоварен със случая. И къде са криминалистите? И защо санитарите пристигат чак сега?

— Ами да, шефе. Така работим под прикритие — като надяваме униформите — избоботи на висок глас Марино.

Карсън прихна.

— И защо, детектив Андерсън, не дойдохте да събирате улики и доказателства и да помагате във всичко останало? — продължих да я обстрелвам с въпроси аз.

— Не съм подчинена на вас — сви тя рамене.

— Нека ви кажа нещо — отсякох с тон, който най-после привлече вниманието й. — Има ли труп, сте подчинена именно на мен.

— Готов съм да се обзаложа, че и на Брей й се е налагало честичко да работи под прикритие. Преди да се издигне де. Мърли като нея въртят, сучат, но накрая успяват да се издигнат — намигна Марино.

Веселите пламъчета в очите на Карсън помръкнаха. Той отново ми се стори потиснат. Изглеждаше уморен, сякаш животът му е станал съвсем непоносим.

— Ал! — подхвана отново Марино, този път сериозно. — Какво, по дяволите, става? Как така никой не се яви на малкия ни купон?

Към паркинга се стрелна лъскав черен автомобил марка „Краун Виктория“.

— Е, аз да вървя — каза ни в клин, ни в ръкав Карсън и от лицето му пролича, че мислите му са другаде. — Пък дай да се почерпим някой път в полицейската кръчма. Твой ред е да купиш бирата. Помниш ли, мой човек, когато Луисвил отвя Шарлот и ти загуби облога?

После Карсън си тръгна, все така без да обръща внимание на Андерсън — беше ясно, че няма никаква власт над нея.

— Ей, Андерсън! — извика Марино и я сръга в гърба.

Тя изпъшка и затисна с длан устата и носа си.

— Харесва ли ти да работиш за Карсън? Голям симпатяга, нали? — не мирясваше той.

Андерсън се дръпна още малко, но Марино я последва. Дори аз се възмутих от поведението и от смрадливите му униформени панталони, мръсни ръкавици и предпазни обуща. Никога вече тенис-фланелката му нямаше да бъде бяла, по провисналото му шкембе зееха огромни дупки, там където шевовете не бяха издържали. Той се приближи дотолкова до Андерсън, че аха, и да я целуне.

— Вониш! — дръпна се тя отново.

— Как ли се е получило при работа като тази!

— Разкарай ми се от главата!

Той обаче не мирясваше. Андерсън се опита да му избяга първо в едната, после и в другата посока, а Марино все й препречваше пътя, докато гърбът й опря в огромните торби дървени въглища, заминаващи някъде за Карибите.

— Какви ги вършиш, а? — подвикна той и с тези думи сякаш я сграбчи за яката. — Имаме разложен труп в товарен контейнер в някакво гадно международно пристанище, където половината народ не знае и бъкел английски, а ти решаваш, че ще се справиш и сама!

Чакълът по паркинга изскърца под колелата на черната „Краун Виктория“, която профуча покрай нас.