Читать «Патриарх Евтимий в Търново» онлайн - страница 4

Така бог разкриваше предаността си към него. Но и Евтимий също така изтъкваше хубаво казаното от бога: „Който вярва в мене, ще върши делата, които аз върша.“

Поради този случай благочестието придоби по-голяма смелост. Навсякъде се разказваше за станалото, а любовта към пастира растеше. И казаното в книгата на Йов от рабите му: „Кой ще ни даде плътта му, за да се наситим?“ — било, за да се види изпълнено върху целия народ, защото никой не се задоволяваше само с желанието да се насити със словата на отеца и да го види, ако не го поканеше и в своя дом. При посещението му всички в дома приемаха благословение. Отрупван с молби, той ги изслушваше и по случай на посещението насаждаше в душите им всякакви добродетели. От телесни той ги превръщаше в духовни, а от земни — на небесни и им даваше в заем думите на евангелския Закхей: „Господи, ето, половината от имота си давам на сиромаси и ако някого съм обидил чрез надвземане, четворно ще го върна.“ Той похваляваше и усърдието им и ги утвърждаваше с благословението си: „Днес е спасението на този дом.“

От добродетелта му се привличаха отдалеко не само множество люде от българска народност, които той считаше за свои по апостолски жребий, но и всички на север — до океана, а на запад — до Илирик. И само ако го видеха, смятаха това за голяма придобивка; а ако ли пък се удостояваха и да го чуят, мислеха това за явно спасение. А когато узнаеше за тяхното усърдие, Христовият подражател ги поникваше при себе си и до насита ги напояваше с питието на благочестието. По този начин той ставаше на тях учител по благочестието, а пък те — на своите отечества.

А кой народ, който е сроден с българите по език, не възприе неговите писания, неговите наставления, неговите трудове и потове? Вместо да си служи с нозе, за да ходи да проповядва евангелските истини, той си служеше с ръка, а вместо с апостолски мрежи — с перото. С него той извличаше из дълбочината на невежеството спасяемите.

А понеже той като апостолите проповядва, поучава и заведе при бога всесъвършени люде, затова подобаваше и те да се подхвърлят всеки ден на гонения, на скръб и на смърт, та с небесната си слава да не изостане той, който във всичко е бил подобен на тях. Но понеже с апостолите са съгласни пророците, затова той се уподоби в случая с нещастията си и на тях. а най-много на онзи велик Йеремия, който бил осветен още в майчината си утроба.