Читать «Патриарх Евтимий в Търново» онлайн

Кога го пристигна там [в Търново], понеже не желаеше да се издаде, той не обърна внимание на любочестието на ония, които чрез него се стараеха един друг да се надминат. Той не се преклони и пред молбите, и пред умилителните сълзи на богатите, а се засели в някаква пещера. Тя се намираше доста далеко от градския и от всякакъв друг шум. Той въздигна при нея храм в чест на пресвета троица, на която беше поборник. При него се насъбраха и рояк ученици. Колко много, колко почтени, колко достойни да се нарекат ученици на такъв отец, колко търсещи лицето на Яковлевия бог! Освен това в нищо той не се проявяваше като човек, който дири другари, познати, любимци, сродници или каквито и да било други, а като свободен и по-горен от тях. Не само че за нищо в света не искаше да се отклонява от душевното любомъдрие, да смесва дребнавите с висшите и да сравнява плътските с умствените неща, но дори и поучаваше с думите на апостола: „Тия мои ръце послужиха на мене и на онези, които бяха с мене.“ Той и на дело потвърждаваше казаното.

А с ръцете си що вършеше? Унинието ли отпъждаше, нещо малоценно ли придобиваше, или пък се грижеше за ежедневната си прехрана? Нито едното от тези неща. Унинието той беше изгонил по-рано. А всичко, което се счита полезно в тоя свят, за него беше равносилно на подхвърлена груба дреха. А и за храна не се грижеше. Той се стараеше да бъде полезен на братята, а това нещо струва повече, отколкото царските съкровища, и превъзхожда житниците на египетския препитател. Защото господните слова са слова чисти — сребро нагорещено и очистено от пръст, седмократно изпитано: „Сладки са на гърлото ми твоите слова! По-сладки от мед на устата ми!“

Но с що се занимаваше? — С превеждане на божествените книги от гръцки на български език. И никой, който ме слуша да казвам това, да не мисли, че се отклонявам от истината, понеже българските книги са твърде стари поради многото си години и понеже съществуват още от самото начало на покръстването на народа, па и защото тъкмо тези книги е изучавал и този велик между светците мъж, който достигна даже до наши дни. Това зная аз и иначе то не е.

Но било защото първите преводачи не познавали в съвършенство езика и учението на гърците, било защото те си служили с груб език, издадените от тях книги бяха несходни по реч и несъгласни по смисъл с гръцките книги и груби и нестройни откъм израз. И те бяха считани за точни само за това, защото бяха наричани благочестиви книги. А в тях се криеха много грешки и бяха несъгласни с истинските догми. И затова от тях са произлезли много ереси. Като унищожи всички стари книги, този нов законодател, носейки новите с ръцете, с които се труди, слезе от върха на планината на ума и предаде на църквата като някакви написани от бога скрижали истинско небесно съкровище: всички нови, всички точни, съгласни с евангелието, непоколебими в силата на догмите, като божия благодат за душите на благочестивите, като нож за езиците и като огън за лицата на еретиците. И заедно с Павла се провикваше: „Старото отмина; ето, настана всичко ново.“