Читать «Патриарх Евтимий в Търново» онлайн - страница 2
Григорий Цамблак
Кажи ми: за колко големи похвали, за колко голяма почит и за колко големи награди е достойно това! По големината на ползата Евтимиевите книги не наподобяват ли онези начертани от бога скрижали, онези скрижали, казвам, върху които бидоха написани заповедите на божествената воля? Както на Мойсей, когато се почувства над видимото и проникна в невидимите и непроницаеми за ума неща — това той нарича мрак, — провидението разкри божествените тайни, а той от себе си поведе всичките люде към познание на бога, така то се прояви и спрямо великия Евтимий.
— — — — — — — — — — — — — — — —
Когато Евтимий пребиваваше така, народният пастир патриарх Йоаникий довърши блажения си и достоен за светците живот. Той остави тялото си на земята, а с душата си отлитна при небесните. Прилично беше, щото епископите и целият народ да не се загрижат за нищо друго освен за пастир. И когато молеха Евтимий, всички заедно, като по някакво съгласие, имаха една уста и един глас. И понеже не подобава на светилника да бъде скрит под шиник, а да се постави на свещник, той, заставен от епископите, които светият дух беше събрал за това, седна на църковното кормило, макар и да не желаеше.
Щом се възкачи на учителския престол, веднага прояви милост към сънародниците си — и то чрез видими дела. Така той не само че се уподоби на великия Мойсей, но дори го и надмина със законите си: защото онзи, като изведе народа из Египет, поведе го към обетованата земя, а пък Евтимий, който беше велик поради божествената си и човешка премъдрост — от земята към небето.
— — — — — — — — — — — — — — — —
Пастирът имаше и тази сръчност: след като укротеше дивите овце, той ги присъединяваше към стадото. Виж и това негово достойнство: зверовете, колкото и много да биваха, далеко бягаха от стадото, понеже непрестанно се бое-ха от него и трепереха от гласа му като от гръм, макар че не бяха преследвани нито от стрели, нито от прашка, нито от кучешки лай. От многото (примери) аз ще изложа един, който бил тогава известен на мнозина от тамошните.
Някой си Пирон, който бил горещ пазител на Несториевата и на Акиндиновата и Варлаамова ерес, а свръх това и поборник на иконоборческата слава, след като излязъл из Цариград, отишъл в Търново. Той бил вълк, който се прикрива с овча кожа. По-късно той намерил там някой си лъжемонах Теодосий, наричан Фудуля, негов съмишленик и по всичко съгласен с него. И злите семена на коя злоба не пося тая двойка, която разлагаше църковното тяло, която разделяше множеството чрез развратни учения и повдигаше въстание и която най-вече чрез бесовски чародейства и измислици правеше да безумстват придворните велможи и властначалници? Двамата тласкаха към голяма беда православното стадо, понеже подтикваха послушните — еднакво както добрите, така и злите — да подражават на началстващите.
Прочее що извърши небесният човек? Щом узна за това, той уподоби гърлото си на онези свещенически тръби, от които се срутиха стените на Ерихон, и мъжки се зае да унищожи падението. Денем събираше людете в храма и ги насърчаваше и поучаваше, освобождаваше ги от недоумения, изобличаваше злите плевели. А нощно време се молеше със сълзи и просеше помощ от небето, от бога. И тутакси ги низвергна като Иания и Амврия; победи ги като Амалика; с ножа на словото закла позора като свещениците, които с нож бяха проболи всечестната икона на приснодевата. Той ги изгони далеко от църковните предели като аравийски вълци.