Читать «Патриарх Евтимий в Търново» онлайн - страница 5

Варварският цар [Баязид], който се беше възгордял с победите си и със завладяването на много народи, реши — доброненавистникът! — да разори града Търново, понеже бил слушал, че той е много голям, красив и укрепен със стени; че местоположението му е такова, че мъчно би бил завладян, защото освен със стени достатъчно е защитен природно, а освен това — че има големи богатства и многобройно население и че е прочут както с църковните, така и с царските сгради. Затова, като повдигна всички източни войски, начевайки от персийските земи, Ликоания и Азия, премина Дарданелите. И след като намери всички западни войски събрани, както беше заповядал — за да надмине с тях не само Дария, царя на персите и на мидийците, но дори и Александра Македонски, — неочаквано нападна града. Той го обсади отвсякъде с войска, а не само откъм една или две страни. И голямо пространство заеха свирепите! Варваринът се лютеше и заплашваше. Той обещаваше, че с огън ще изгори жителите, на късове ще ги насече и на друга мъчителна смърт ще ги предаде, ако така продължават да се съпротивляват. И постигна той целта си, но не чрез силата си, а защото божията воля допусна.

И веднага йереят Евтимий биде изгонен из църквата, а нея заеха творците на безсрамието. Кивотът на завета изпадна в ръцете на другородците; светинята на светините стана подвластна на асирийците и което е най-важно, светинята те предложиха на кучетата!

Що налагаше — кажи ми! — да страда светителят тогава, като гледа с очите си, за което не би могъл дори да слуша? Ако Давид, който беше цар, но не и свещеник, толкова е страдал, та казвал: „Жалостта на твоя дом ме изяде“ и „Позорът на тия, които те позорят, пада върху мене“ — то не се ли измъчваше още повече йереят, чиито трудове и усилия явно се тъпчеха? Що прочее направи? Нима се опечали повече, отколкото трябваше? Нима се изплаши? Нима се отдаде на малодушие или на леност? Нима избяга, когато видя как стадото му се пилее? Нима произнесе лека или тежка дума, недостойна за неговото любомъдрие? — Съвсем не! Той дори се яви пред царя, успокои неговата алчност за кръв, а страшното намерение на варварина превърна в благосклонно държане, както някога пророк Даниил укроти лъвовете в ямата и тримата момци — пламъка в пещта. Защото и варварската свирепост обикновено се срамува от добродетелта на такива мъже!

Когато видя отдалеко, че той иде с присъщата си благочинност и замисленост, без да поглежда нито едно от зрелищата пред себе си, които привличаха върху си слуха и погледа на глупавите, и със сериозност на лицето да минава край тях като край стенни картини, царят не доседя, а веднага стана прав, отдаде му почит и го удостои с най-близкия стол. И той изслуша молещия се за народа, макар че не изпълни всичките му молби. И както някой доблестен воевода, който напълно не дава гръб, макар да е победен от вразите, а след като събере сили, побеждава, така и той постъпи.

Понеже беше изгонен из църквата, той отиде в другата, що беше посветена на върховните апостоли Петър и Павел. След като ги взе за застъпници, той се отдаде на много повече подвизи, отколкото по-рано: грижеше се да запази народа от варварското изтребление; поучаваше, утешаваше, повдигаше падащите; простираше ръка на препъващите се; изправяше лежащите; поддържаше слабите; похваляваше и насърчаваше към мъжество борещите се. Някои пък отстраняваше като гнила част, за да не прогние цялото тяло, а прокаженото изгонваше от овцете, за да не се разнесе болестта по цялото стадо. И така вторите подвизи и победи на този мъж. над лукавия бяха много по-големи, отколкото първите, когато в мир прекарваше живота. Божественият промисъл често пъти оставя дявола да повдигне буря срещу праведниците, та едни, като страдаха, да го победят и да се увенчаят, а други, като се борят и мъчат, да бъдат победени от тях — и стават те достойни за присмех. Така се случи с Йов: когато поради различните му и многобройни нещастия, що умът дори не може да побере, дяволът считаше страдалеца вече за победен и умрял, тогава окаяният се видя под нозете му стъпкан и немощен дори да диша. Така се случи и с апостолите: когато дяволът мислеше, че вече е прекратил евангелската проповед, че е повдигнал гонение, че е наострил мъчителя и подтикнал царя да избие християните, тогава той видя, че не една или друга страна, а цялата вселена, подобно на друго небе, е възприела евангелието.