Читать «Патриарх Евтимий в Търново» онлайн - страница 3

А кой е така милостив, че само като види бедни, да се облива със сълзи, като него, който живееше в нищета като тяхната? Поради това той превърна целия си град в странноприемница, а не построи такава тук или там. Той казваше: „Откъде да знаем, чеда, дали не ще се удостоим да приемем заедно с тези сиромаси и Христа? Защото сам Христос рече: «Истина ви казвам, доколкото сте сторили това на едного от тия най-малки мои братя, на мене сте го сторили.»“

Ала той беше и лекар, който премъдро лекуваше душевните болести и другите страсти и който сръчно изрязваше от самата основа пораженията на греха. Покрай многото други примери това е ясно и от следното: Край град Търново се простира една местност, отделена от него само от една река. Тя е открита отвсякъде, пълна е със злак и обилно се напоява от изтичащи се води; водната й хубост наслаждава очите, преди да наслади вкуса. Тя е обрасла с всякакви плодовити дървета и е пълна с различни цветя, а над нея се нахожда гъста и пространна гора. В тази местност беше храмът на приснодевата Христова майка и Богородица. Ежегодно в нея се събираше народът от целия град заедно с жените и децата. По обичая празнуването траеше осем дни. И когато се стичаха по случай празника и под предлог на моление, те вършеха всякакви нечисти дела — понеже местоположението и пустотата задоволяваха влечението па блудниците — и поради това си навличаха божието негодувание.

Какво направи премъдрият? Той отсече корена и изсуши плода на греха: той премахна пируването, като заповяда да не се събират на това тържество. И така се премахна погибелта за много души.

Така се грижеше благият лекар за общата полза.

Веднъж имаше голяма суша — почти такава, каквато била във времето на пророк Илия. По земята не се намираше нито следа от роса и влага; тя се попука от сушата и изпущаше пушек като из горяща пеш, а гладът всичко застрашаваше. Нивите заприличаха на утъпканите градски улици и никой вече не мислеше да почиства гумното и да си наостря сърпа.

Като отидоха при отца Евтимия, гражданите му се оплакаха от нещастието, което очакваха. Човеколюбивата му душа се смили над тях. И той ги посъветва да не се отчайват, а да се уповават преди всичко на господа, който е привикнал по волята си да превръща морето в суша, а твърдия камък и безводната земя — във водни извори. На другия ден той заповяда да го последват с жените и децата си заедно. И след като прекара цялата нощ в молитва, щом изгря слънцето, той излезе на полето с всички служители на олтара. След като обиколи цялата местност и се измори, сам се увери в предстоящата напаст. И когато дяконът каза: „Да преклоним главите си пред господа!“ — той веднага падна на колене, повдигна свещените си ръце и очи и се помоли. Но присъстващите не чуваха гласа му, защото той се молеше не с уста, а в сърцето си. И молбата му възлезе до ушите на господа Саваот. И тутакси той умилостиви бога. Дъждовни признаци се показаха на небето. Задуха северният вятър и донесе облаци, подобни на пълни мехове. А когато светителят влизаше в града, изведнъж завали дъжд, и то не внезапен и бурен, а тих и напоителен; и той не престана да вали дотогава, докогато не се наляха плодовете и не ги подготви да узреят.