Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 38

— Ако вярно те разбирам, ти имаш вече планове за мен и за моя линьо?

— Естествено. Че ще взема товара, това се разбира от само себе си — такъв е занаятът ми. Но в случая ще взема и кораба, капитане. Той е бърз, подвижен — ще ми върши добра работа. — И за да не остави никакво съмнение в думите си, Кривич се провикна към хората си: — Вдигнете на пленения кораб нашия пряпорец, момчета. От този момент той става моя собственост.

Няколко корабници се разтичаха с весело оживление. Свалиха от мачтата бялото знаме с червения кръст и на негово място издигнаха друго — жълтото с черния лъв.

— Има противоречие между думите и делата ти, Кривич — укорно поклати глава младият Маурицио. — Ще ни вземеш кораба и ще ни оставиш в няколко несигурни ладии тук, посред това неспокойно море. Предаваш ни на смърт, но не искаш да си цапаш ръцете с кръвта ни, а ще я представиш като че сме станали жертва на Нептун…

Кривич го стрелна с поглед — металносив и студен.

— Много си прибързан като за добър капитан, генуезецо — каза.

— Може би си си наумил да ни превърнеш в роби?

— Отново избързваш. Или имаш прекалено развинтено въображение. — После на свой ред попита: — Искам да предложа нещо на хората ти. Ще ми превеждаш ли? Някои може би знаят само родния си език…

— Какво искаш да им кажеш?

— Че който желае, ще го приема на работа при мене.

— И се надяваш, че някой ще ти отговори утвърдително?

— За галеоттите⁹⁴ съм сигурен. Защото ще им обещая свобода. И на онези, които приемат, веригите ще бъдат тозчас свалени⁹⁵. Стремежът на всяко човешко същество към свободата е сила, която вие, генуезците, пренебрегвате дори повече от силата на вятъра.

— А които откажат да станат пирати?

— Между тях ще бъдеш, естествено, и ти, нали? Ще ви натоваря на „Кротушка“ и ще ви отведа наблизо до някое византийско пристанище, където ще намерите спасение.

— Хайде де… — недоверчиво се засмя Маурицио ди Чекини, но Кривич се задоволи да му отговори с неопределено повдигане на рамене.

Всъщност както беше предвидил той, така и стана. С генуезкия капитан за преводач обяви на хората от „Сан Себастиано“, че който остане на служба при него, ще бъде смятан за оимин⁹⁶, волнонаемник, няма да бъде окован във верига и ще получава прилична плата. Всеки щеше да има право да го напусне тогава, когато пожелае. Но докато е на служба, трябва да приеме железен воински ред, пиян човек на борда ще се наказва с незабавна смърт. Онези обаче, които в продължение на една година покажат примерно поведение като галоери, ще получат въоръжение и в случай на сражение ще участвуват наравно с водните ратници както в битката, така и в разпределянето на плячката.

Думите на Кривич породиха небивало оживление на „Сан Себастиано“. Веднага 148 от всичките 150 галеотти избраха да минат на служба под пряпореца на черния лъв (само двама, на които изтичаше срокът на наказанието, предпочетоха да останат под знака на грифона). От „Кротушка“ пуснаха чукове и веднага с весел и нетърпелив звън се разхвърчаха строшени вериги. Както и можеше да се очаква, воинската стража на кораба — храбри и доблестни генуезци — остана вярна на своя капитан.