Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 36

— Маурицио ди Чекини, капитан на линьо⁸⁶ „Сан Себастиано“ — представи се младият италиец с изисканост, която не може да се научи от никакви учебници, а се придобива само в наследство от много поколения благородници.

— Е, щом такъв е редът — сви рамене Кривич, — аз пък съм…

— Кривич, капитан на галерата „Кротушка“ — завърши вместо него ди Чекини. При тези думи Кривич отначало се слиса, после прихна в искрен смях:

— Не допущах, че съм станал толкова именит — каза. — Имам по-скромно мнение за себе си.

— То не се споделя от онези мои сънародници, които вече са изпитали, хм, съмнителното удоволствие да срещнат „Кротутшка“ в открито море. В Килия⁸⁷, откъдето се връщам, дочух да те наричат „Бича на Генуа“, капитане.

— Като за начало не е лошо — кимна българинът.

— „Като за начало“?

— Ами да. Войната между мен и Генуа е едва в началото си. С какво ли име ще бъда почетен по-нататък? Но тъй или иначе срещата ни и това „Бичът на Генуа“ трябва да се полее, капитан ди Чекини. Заповядай на „Кротушка“. Там на чаша ще уговорим и — кратък смях — … и последиците на щастливата ни среща.

Двата кораба бяха закачени борд о борд с няколко здрави куки. Докато преминаваха на палубата на пиратския, генуезецът даде израз на удивлението си:

— Учудвам се на държанието ти, капитан Кривич. Ако се вярваше на мълвите в Генуа и в Пера⁸⁸, трябваше да си с див поглед на глиган, с издадени напред зъби на тигър и с генуезка кръв, засъхнала около устата. Пък аз срещам учтивост и покана за чаша вино…

— Защо не? — отговори другият. — За мен морската битка, стига да е между истински моряци, прилича на учебен бой с притъпени мечове: двамата противници се бъхтят, мушкат и секат, пък сетне си стискат ръцете и отиват да се почерпят.

— Странна философия за един пират — подхвърли италиецът; не се разбра дали беше просто изразяване на мнение или тънка нападка.

— Щастлив съм, че съм накарал Генуа да си трепе главата над тази загадка — безизразно произнесе пиратът, без да си даде труд да умува над думите му.

След малко двамата бяха на командната площадка върху кръмовата надстройка на „Кротушка“. Като по магия там се появиха два стола и масичка, а върху масичката — чаши от венецианско стъкло, пълни с гъсто червено вино. Двамата мъже се поздравиха и отпиха. Маурицио ди Чекини цъкна доволно с език.

— Тасоско⁸⁹? Не? Критско? Или чак от Иберия⁹⁰?

— Не, българско, капитане. Българско от Станимака⁹¹.

— Сигурно давате от него на ранените. Ами че то положително става веднага на кръв… — Генуезецът сръбна още няколко малки глътки — както пият познавачите, не и пияниците. После рече замислено: — При учебните боеве с притъпени мечове двамата играчи, когато седнат да починат, обикновено взаимно си посочват грешките и сполучливите удари. Мога ли да се възползувам от тези правила, капитан Кривич?