Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 40

— Защото ти се държа храбро и благородно, а от времето, преди да стана пират, аз съм научен да уважавам храбростта и благородството на противника. — Кривич посочи напред по носа на кораба. — А, ето и сушата. Дори ми се привиждат и очертанията на Мидия. Скоро ще се разделим, капитане.

Маурицио ди Чекини явно мислеше за друго.

— Досега благородството е все на твоя страна, капитан Кривич. Не искам да ти остана длъжник…

Слънчевата усмивка на пирата отново грейна всред късата му брада.

— Тъй ли? В дукати или перпери¹⁰⁰ ще ми се отплатиш?

— И мен са ме учили да уважавам храбростта и благородството — отвърна сериозно генуезецът. — И нещо повече са ме учили: че те не са предмет на вземане-даване. На благородството се отплаща само с благородство.

Кривич направи знак да подготвят ладиите за спущане, а иначе не прекъсна разговора:

— Продължавай, капитане.

— Спасяваш ми живота, искам да ти отговоря със същото. Не, не тука — на твоята „Кротушка“ аз не съм нищо повече от един безсилен пленник. Но ще ти заплатя със сведение, което може би също има стойността на един живот, Кривич.

— Целият съм слух…

— Сигурно не си забравил Джанлука Спарвиеро, един от най-добрите капитани на Генуезката комуна. И клетвата за мъст, която ти е дал. — Пиратът потвърди. — Сигурно вече разбираш, Спарвиеро отдавна е открил кой се крие зад прякора Кривич. Преди месец поиска от Комуната да бъде освободен от търговското плаване и да бъде прехвърлен във военната армада. Разрешиха му. И в момента в закритите от хорски очи корабостроителници на Пера Джанлука Спарвиеро лично ръководи преустрояването на „Санта Кроче“. Желанието му е на външен вид изцяло да прилича на предишната търговска галера, но в търбуха си да крие част от онази мощ на Генуа, която преди по-малко от десет години при Курцола¹⁰¹ я направи господарка на всички морета. Казано накратко, Джанлука Спарвиеро се готви да си разчисти сметките с тебе… въпреки че вече си низвергнат като военачалник на корабните войски на царство България…

Слънчевата усмивка на Кривич стана още по-широка, още по-сияйна. Нищо не показваше застрашителната вест да му е направила някакво впечатление.

— Какво излиза? — каза през смях. — Че ястребът се готви за лов и вече остри ноктите си…¹⁰² — После изведнъж стана сериозен: — Видя ли, че съм имал право, когато оценявах благородството ти, капитане? Не зная дали вестта, която сега ми съобщи, ще ми послужи, но още сега те моля да приемеш благодарността ми. — Те си стиснаха ръцете — честно, по мъжки. — А сега побързай да се прехвърлиш през борда, Маурицио ди Чекини. Виж, ладиите чакат само тебе…

Кривич изчака ладиите да се отдалечат по посока на Мидия, помаха с ръка подир тях, после се разпореди на мършавия Влад и на новия си комит Сръдан Белязания да извърнат „Кротушка“ към север. Вдигнаха и ветрилата — духаше остро¹⁰³ и вятърът издуваше платната, като караше галерата да лети по разлюляната морска шир.