Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 39

— Беро! — повика Кривич.

— Ето ме — изправи се пред него великанът.

— От днес те въздигам в началник на тази катарга, дребосък. За веслата ще имаш достатъчно свободни люде, които искат да бъдат наши галоери. Ще вземеш и половината ни водни ратници. Така, с целия товар, се отправяте към Созопол и ще ме чакате там.

— Разбрано, Кривич. Благодаря ти за доверието.

— По пътя направете само едно — махнете това латинско име от кръмата. Като се съберем отново, ще реша как да наречем кораба. Избери си които искаш за помощници от нашите хора. Не ти давам само Сръдан Белязания — него ще го направя комит на „Кротушка“ на твое място. Чу ли, Сръдане?

— Чух, Кривич — отговори бодро един плещест мъжага с голям белег, който разполовяваше лицето му от десния връх на челото до лявата челюст; беше лесно да се предположи, че именно на него той дължеше прякора си.

Беро издаде няколко заповеди за прехвърляне на хора и оръжие от борд на борд, които показаха, че новата му длъжност няма да го завари неподготвен. После се обърна пак към Кривич:

— Може ли да предложа нещо за името? — И като видя утвърдителното кимване, продължи: — „Добродушко“, това ми се вижда най-подходящо за бъдещата дейност на това чудесно линьо.

Избухна всеобщ смях, не остана настрана от него и Кривич.

— Дявол да го вземе, бива те за кръстник! Нека бъде „Добродушко“. Наистина добре го измисли, Беро.

Той лично огледа как и къде са настанени обезоръжените бранни ратници от „Сан Себастиано“ на кораба му и дали се охраняват добре, после даде знак да откачат канджите. Вълните и вятърът отделиха двата кораба, проечаха за сбогом ратни тръби, после седемдесет-осемдесет весла се забиха едновременно в синята повърхност на морето и галера и линьо се отдалечиха в различни посоки.

Почти се свечеряваше, когато Маурицио ди Чекини потърси Кривич на команднатаму площадка.

— По моя преценка не след много ще се зададе брегът…

— Малко повече, отколкото предполагаш, капитане. Отначало поех точно към запад, с намерение да ви оставя в залива на Инеада⁹⁷. Но може да излезете на пуст бряг и да се лутате по пясъците или да се загубите из пущинаците на Железна планина⁹⁸. Затова свих малко към югозапад, за да ви стоваря наблизо до Мидия⁹⁹.

Младият генуезец го изгледа продължително. В очите му можеше да се прочете смес от удивление и възторг.

— Защо го правиш, Кривич? — попита тихо.

— Защото съм във война с Генуа, не с генуезците — беше странният отговор.

— Не знаеш ли, че тук може да налетиш на стражевите галери на Византия?

— Как не? Веднъж ли съм се сблъсквал с тях…

— И приемаш доброволно този риск?

— А ти какво предпочиташ, Маурицио ди Чекини? Да оставя да се издавите като мишки, отвлечени от порой? Одеве ти обещах, че ти и хората, които пожелаят да ти останат верни, ще бъдете спасени и не желая да наруша думата си.

— Но ти освен дето рискуваш главата си, но и губиш. Аз съм от благородна и заможна фамилия, която би платила богат откуп за мене. Генуезката комуна — също. Защо пренебрегваш тази лесна печалба?