Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 37

Цончо Родев

— Разбира се.

— Че ни надвихте в самата битка, не се изненадах — тъй или иначе „Сан Себастиано“ е товарен кораб с непълна петдесетица водни ратници, докато на „Кротушка“ те навярно са две-три стотици. Друго ме удивлява: че така лесно ни настигнахте. Все пак според всичко, което се знае за мореплаването, един линьо е къде-къде по-бързоплувен от една галера.

— Имах на моя страна важен съюзник, капитан ди Чекини. Вятъра. Погледни мачтите и платната на „Сан Себастиано“, след това и мачтите и платната на моя кораб. За вас платната имат само спомагателно действие, докато ние сме се научили с тях да ловим вятъра и да го превръщаме в движение. Така облекчаваме и галоерите, и достигаме уж по-бързите кораби.

Маурицио ди Чекини огледа „Кротушка“ с око на познавач.

— Не се ли страхуваш, капитане, че като издаваш тайната на галерата си, ние ще се възползуваме от нея, ще приспособим по същия начин нашите кораби и после доверчивостта ти ще се стовари върху собствената ти глава?

В русата брада на Кривич се появи усмивка — едновременно снизходителна и надменна.

— Не, не се страхувам. Защото няма да го направите, капитане. Вие сте много стари мореплаватели и с тези ваши кораби сте станали господари на всички морета. Това, без да го съзнавате, ви е направило назадничави. Да, да, точно така, назадничави. Ами на̀ — погледни галерите ви. С незначителни изменения те са същите, с които вашите предци, римляните, са разбили при Акциум92 огромната сила на прочутата египтянка. А ние, българите, сме ваша противоположност, ди Чекини. Нашите прадеди от памтивека не са били чужди на морето, бродили са из него и за риболов, и за търговия, ала като корабни войски сме съвсем млади, само седемдесетгодишни93. Нам не тежи никаква традиция и затова нищо не ни пречи да опитваме, да търсим новото, различното. Например да сложим трета мачта на галерата, да издигнем средната по-високо от другите, да увеличим площта на ветрилата…

— За съжаление си прав — кимна в съгласие генуезецът и издигна отново чашата си. — Понявга дълговечният опит е бреме, а не помощник. Вие наистина…

Думите му секнаха рязко, изведнъж. Онова, което последва, изисква много повече време да се разкаже, отколкото да се преживее. Защото самата случка не продължи повече от две или три секунди.

Някой от палубата на „Сан Себастиано“ извика:

— Кривич, пази се!…

Кривич и Маурицио ди Чекини извърнаха погледи нататък. Точно навреме, за да видят как единият от воините на генуезкия кораб се прицелваше с лък към тях. По-бърз от него обаче беше кокалестият Влад. Той хвърли нож, острието му прониза врата на стрелеца точно над ризницата; ударът беше толкова силен, че върхът на ножа се показа откъм тила на генуезеца. Воинът падна назад и стрелата, предназначена за Кривич, отлетя по посока на слънцето.

— Безчестна и предателска постъпка — навъсено изрече ди Чекини. — Сега каквото и да направиш, капитане, дори главата ми да вземеш, всеки справедлив и благороден човек ще те оправдае.

— Да ти взема главата? — вдигна вежди българинът. — Заради това, че някой от смахнатост или тщеславие е нарушил заповедта ти? Хайде де, капитане, аз съм пират, но не и пладнешки убиец.