Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 35

НЕГОСЛАВ: — Смътно започвам да те разбирам. Но прекалено смътно…

ДРАГОЛЮБ: — А не е никак сложно. Също като тебе аз не мога да се примиря с положението в Созопол и с незавидната си роля на чучело. Ще потърпя още съвсем малко, за да изчакам дали все пак ще проблесне истинското намерение на цар Светослав. Но търпението ми е към края си. Предчувствувам, че не е далеч денят, когато ще поставя ребром едно искане: или да ми се разреши да въдворя тук ред, или да бъда освободен и да се махна. (Кратко замълчаване.) И като че ли по̀ ми се ще второто. Имам край Дръстър⁸⁵ имот. Не е голям, но (Въздишка.) ще стигне за двама.

Негослав го разбра. Никога не се говореше за това, но се знаеше, че Драголюб бе имал голяма челяд: шест сина и три дъщери. Преди петнадесетина години обаче, когато бе преминала поредната жестока чума, болестта бе отнесла в гроба почти цялото му семейство: жена му и осем от деветте му деца. И бяха останали само той и Радомира.

НЕГОСЛАВ: — Значи, все пак за по-кратко или за по-дълго ще останем впрегнати врат до врат в ярема. Ти си ми началник и имаш решителната дума: как смяташ да я караме до тогава?

ДРАГОЛЮБ: — Като се правим на слепи и глухи. Като онези три маймуни от приказката, нали знаеш? Ще газим до колене в тиня и кръв, а ще се преструваме, че не виждаме нищо извън пълнолунието и се прехласваме до премаляване в златната пътека, която то рисува върху синевата на морето. (Двамата се изкискаха — нервно и едновременно от сърце.) Например за начало ще ти предложа чаша вино.

НЕГОСЛАВ: — Е, голяма щедрост като за един дукс, който е влюбен в лунната пътека…

ДРАГОЛЮБ: — Да, но чашата вино ще изпием в която си избереш от тридесет и осемте пивници на нашия богосмирен град.

НЕГОСЛАВ (прихва отново в смях): — А, това е вече друго нещо. Ще има да се чудят и маят… (Спира сепнато.) В която пивница избера аз, така ли? Тогава избирам „Трите делфина“.

ДРАГОЛЮБ (отново разперва ръце): — Великолепна идея. Да се облека и тръгваме.

… Когато ги видя да влизат в заведението му, Димитриос за малко не получи разрив на сърцето. Не изглеждаха по-добре и посетителите на „Трите делфина“: те вече втори ден се глумяха, че управителят и началникът на стражата са загубили ума и дума, пък виж… И стана така, че когато им поднесоха нещо за хапване и кана нарочно подбрано вино, Драголюб и Негослав бяха останали единствените гости на „Трите делфина“…

VI. Пред лов ястребите острят ноктите си

— Предавам се! — каза капитанът на „Сан Себастиано“ и в потвърждение на думите си хвърли меча.

Кривич обаче не последва неговия пример и насочи острието на оръжието си към гърдите му.

— Не е достатъчно, капитане. В името на здравия разум и човещината заповядай на хората си да последват примера ти.

Генуезецът извика нещо на непознато наречие. Имаше висок и звънък глас — ще помислиш: глас на псалт, не на моряк — и благодарение на него надвика шума и крясъците, които се носеха от четирите краища на палубата на „Сан Себастиано“. И воините от стражата на кораба — где с недоволство, где с облекчение — свалиха щитовете, мечовете и бойните брадви. Едва сега и Кривич спусна меча си в ножницата, окачена на колана му.