Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 34

НЕГОСЛАВ (изумено): — Не!

ДРАГОЛЮБ: — Да. Преди малко ти казах, че той знае изтънко всичко, което става в царството. Не мога да си представя, че не е осведомен за истината тук и че си представя Созопол като някакво късче от рая, което Господ по прищявка е захвърлил на Земята.

НЕГОСЛАВ (недоверчиво): — И все пак мъж като цар Тодор Светослав, ако знаеше…

ДРАГОЛЮБ (настойчиво, но без да повиши глас): — Той знае! Не ме питай защо знае, а не превърне една дружина редовна войска в нещо като река Алфей⁸³ и да отнесе в морето това мръсно котило. Не ме питай защо търпи изобщо това положение в Созопол, което прилича на брадавица на върха на носа — е, не се умира от нея, но загрозява и буди присмех. Не ме питай, защото не мога да ти отговоря. Но с кожата си усещам, че той, господарят, ни е пратил тук именно за да…

НЕГОСЛАВ (прекъсва го тъжно): — … за да сме посмешище в този град на безвластието?

ДРАГОЛЮБ: — Обратното, за да представляваме властта в него. За да се веят пряпорците с трите лъва над този дом и на пристанището и да заявяват на света, че тук може да е помийна яма, но все пак е земя на българите.

НЕГОСЛАВ (замислено): — Тогава ще излезе, че съм навредил на намерението на царя, когато съм вдигнал стражата към „Трите делфина“?

ДРАГОЛЮБ: — Не, само си се престарал. И си заплатил за престараването си с един убит, един ранен и… Е, да, и с разочарованието си, че може би някои от хората ти служат на пиратите.

НЕГОСЛАВ (след дълъг размисъл): — Колкото и да напрягам ум, не разбирам защо цар Светослав Тертер понася това положение. Като пристанище Созопол служи само на пиратите — нито един кораб, който носи стока за царството, не спира да разтовари тук. Не е и за връзка с Византия — за това все още служи Месемврия⁸⁴. Венецианците си откриха представителство във Варна. Защо, защо, защо?

Драголюб отговори само с привичното си разперване на ръце.

НЕГОСЛАВ (продължава): — Ние с тебе, дуксе, сме впрегнати в една каруца, а ти се държиш тъй, сякаш цялото тегло — и грешките по пътя — минават само по моя сметка…

ДРАГОЛЮБ (с невесел смях): — Напротив, драги, напротив. Ние само изглеждаме впрегнати заедно, но всъщност пътищата ни са различни.

НЕГОСЛАВ: — Къде е разликата?

ДРАГОЛЮБ: — Във философията на живота и съществуванието ни, както ти се изрази одеве. За тебе тази философия се състои в Отечеството, честта и подчинението. Правилно е и те поздравявам — така подобава на воин. Но аз не съм воин, приятелю. И затова трите основни камъка на моята философия са малко по-други: Отечеството, честта и дълга.

НЕГОСЛАВ: — Не виждам разлика между подчинението и дълга.

ДРАГОЛЮБ: — А тя е колкото от Земята до небето. Ти си воин, подчинен си и трябва да стоиш тук, пък ако ще светът да се срине над главата ти. Аз съм само служител. Служителят е волнонаемен — той може да заеме поста си, но има право и да поиска да бъде освободен от него.