Читать «Пиратът (С черен лъв на мачтата)» онлайн - страница 33

НЕГОСЛАВ: — Не мога да се похваля, че те разбирам много добре.

ДРАГОЛЮБ: — Ще се опитам да го очертая с пример, и то от област, където се чувствувам най-неравностоен на тебе — войната. Нека да си представим, че царят ми е възложил да ръководя едно сражение. Което, разумява се, ще рече — и да го спечеля. Сляпото подчинение е да построя в бранен ред полковете и дружините, да развея пряпореца с трите лъва, да заповядам „Напред“, пък нататък… каквото Бог реши. Подчинението с разум би ме накарало да постъпя по друг начин. Например да устроя сигурна засада, чрез дразнене на врага и чрез мнимо отстъпление да го увлека към нея и там сигурно и с малко жертви да го сразя.

НЕГОСЛАВ (с по-дълбока от друг път бръчка между веждите): — А ако виждаш ясно, че разликата в бранната сила е толкова голяма, та дори и да вкараш врага в подготвената засада, той пак ще те победи?

ДРАГОЛЮБ: — Тогава ще призова на помощ цялото си воинско умение, за да задържа двете войски на местата им.

НЕГОСЛАВ: — Да избегнеш сражението, за което си пратен?

ДРАГОЛЮБ: — Можеш да го наречеш и така. Но можеш и по друг начин: да опазя войската си и, като доложа на моя господар за неравенството на силите, да поискам помощ, за да не бъде битката безсмислена хекатомба⁸⁰, а наистина път към нужната на царството победа.

Дълго и напрегнато размишление — този път на кастрофилакса.

НЕГОСЛАВ: — Отнеси примера си към нашия, хм, „славен“ Созопол.

ДРАГОЛЮБ: — Познавам цар Светослав още от момче. От онзи кратък къс време, когато се върна от заложничество в Цариград и пое към другото заложничество в Кипчак. Още оттогава разбрах, че той има ум и прозорливост не като за възрастта си, а за жизнения опит — изобщо да не говорим. Откакто се възкачи на престола на Асеневците, той показа, че не само е запазил предишните си дарби, но и многократно ги е умножил. Това е човек неподатлив на чувства, не става нито роб на възторзите, като на милозливостта. Добър християнин е (макар че не се поколеба да бутне от Лобната скала патриарха Йоаким), ала истинският му бог е разумът.

НЕГОСЛАВ: — България!

ДРАГОЛЮБ: — Приемам. Нека богът му да е България, но религията му не е псалмопения и кадене на тамян, а хладният и пресметлив разум. Знае всичко, което става в царството или поне което се отнася до него, но не мръдва и пръст да промени едно или друго, без предварително да го е поставил на везната и да е избрал най-доброто.

НЕГОСЛАВ: — Отново ще те приканя, дуксе, да се върнеш към подвластния ти Созопол.

ДРАГОЛЮБ: — Не би могъл да измислиш по-злъчна шега от това „подвластния ти Созопол“. Защото аз, също като тебе, великолепно зная, че малко неща тук са по-безсилни от моята мнима „власт“ — истинските господари на Созопол са пиратите и изобщо цялата тази смет, която вихрушките на всички морета от Херкулесовите стълбове⁸¹ до Колхида⁸² са довеяли тук. Работата е в това, че според мене го знае и цар Светослав Тертер.