Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 116

— Сядайте! — Посочи столовете до масата и ледено погледна другите си дъщери. — Пати, Алис Мей, май си имате работа. Ако ли не, веднага ще намеря с какво да запълня времето ви.

— Добре те е фраснала, Брена — отбеляза Алис Мей, докато гледаше бузата на Брена.

— Няма да получи втора възможност.

— Тишина! — разпореди се Моли на края на търпението си. — Излизайте — просъска тя и посочи вратата.

— Хайде, Алис — подкани Пати и поведе Алис Мей. — Няма какво да зяпаме езичниците.

Двете се изнизаха, но веднага приклекнаха под прозореца и наостриха уши.

Майк също се накани да се измъкне, но Моли го прикова с поглед.

— Забрави, Майкъл О’Тул. Тези деца са толкова мои, колкото и твои. И така — Моли постави ръце на кръста, — кой започна? Брена ли?

— Това е личен проблем между Мери Кейт и мен.

Очите й се насочиха към майка й, а после към баща й, който отиде да си налее чаша чай.

— Когато става въпрос за проблем, при който едната сестра нарича другата с грозни епитети и двете се бият като улични котки, това вече не е лично. Може и да наближаваш двадесет и пет години, Мери Брена Катрин О’Тул, но живееш под този покрив и няма да търпя подобно поведение.

— Съжалявам за държането си.

Брена скръсти ръце на гърдите, решена да не отстъпва повече.

— Мери Кейт, какво ще кажеш?

— Че ако тя е под този покрив, аз нямам желание да остана повече тук.

— Изборът е твой — сряза я Моли хладно. — И ще добавя: всичките ми деца са добре дошли да останат тук, докато желаят.

— Дори развратниците ли?

— Внимавай какви ги говориш, момиче! — намеси се Майк. — Ако искате да се биете, това е едно. Но ще говориш с уважение на майка си и няма да обиждаш сестра си.

— Нека го отрече!

— Мери Кейт… — обади се Брена.

Почти го прошепна, в тона й имаше повече молба, отколкото заплаха.

Устните на Мери Кейт продължаваха да потрепват — не успяваше да овладее гнева си.

— Нека отрече, че е прекарала нощта в леглото на Шон Галахър.

Порцелановата чаша се спука, когато Майк я стовари върху плота. Брена успя единствено да затвори очи обзе я срам и мъка.

— Не отричам. Била съм там и друг път, по собствена воля. Съжалявам, ако те е наранило. — Изправи се на разтрепераните си крака. — Това не значи, че съм развратница. Държа на него. Но си съвършено наясно, че ако ме накараш да избирам между двама ви, ще избера теб.

Нужен й бе целият кураж, за да извърне лице към родителите си. Разбирането в очите на майка й би й подействало като балсам, ако не беше шокът в смаяното изражение на баща й.

— Съжалявам. Съжалявам, задето не бях откровена с вас. Но сега не мога да говоря повече за това. Просто не съм в състояние.

Излезе забързано и щеше да мине покрай сестрите си, ако Пати не се пресегна и не я улови за рамото.

— Всичко е наред, мила — промълви тя и я прегърна здраво.

Това я сломи и сълзите, напиращи в очите й, рукнаха. Заслепена от тях, се втурна нагоре.