Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 161

— Бог да те благослови. — Засмя се и целуна ръката й. — Как да не обичам такава жена?

Държеше ръката й здраво, докато изваждаше пръстена от джоба си.

Перлата блесна като луната — бяла и ясна — обрамчена в малко златно гнездо.

— Лунна сълза — обясни той. — Дадоха ми я, за да ти я връча. Знам, че по принцип не носиш пръстени.

— Аз… Те… Докато работя ми пречат.

— Затова взех и верижка. Да го носиш на врата.

Той е човек, който би се сетил за подобно нещо, мина й през ума. Такава малка, но трогателна подробност.

— В момента не работя.

Сложи го на пръста й и ръката й вече не трепереше в неговата.

— Подхожда ми, предполагам, както ти ми подхождаш. Но няма да ме разплачеш.

— Напротив. — Докосна с устни челото и слепоочията й. — Днес купих земя.

— Какво? — Бликналите сълзи й пречеха да вижда. — Какво? Земя ли? Купил си земя? Без да ми кажеш думичка, без да я видя?

— Ако не ти хареса, погреби ме там.

— Може и така да постъпя. Купил си земя — повтори тя, но сега гласът й прозвуча замечтано.

— За да построиш къща и двамата да я напълним с деца.

— По дяволите. Ето — разплака ме. — Прегърна го. — Чакай малко. На нищо не приличам. — С лице заровено в рамото му, тя продължи: — Мислех, че е само копнеж по теб, че така ще бъде и за двамата. Копнея по теб, но не е достатъчно, нито е всичко. Да, тук ми е мястото. Но все пак аз те свалих. Нищо няма да ме убеди в противното. — Дръпна се, колкото да отвърне на целувката му. — Бях измислила всичко, бях решила какво ще ти кажа тази вечер, а сега не си спомням как точно трябваше да стане. Само знам, че те обичам. Шон. Обичам те такъв, какъвто си. Нищо няма да променям.

— Това е повече от достатъчно. Ще влезеш ли сега вътре? Ще стопля вечерята.

— Поне това направи, след като я остави да изстине. — Преплете пръсти в неговите. — Нали не настояваш за голяма, лъскава сватба?

— Не виждам как ще я организираме, след като съм решил да се венчаем колкото е възможно по-скоро.

— О! — Облегна се на него. — Обичам те, Шон. А, още едно нещо — подхвана тя, докато вървяха към къщурката. — Не ти ли трябва име за песента? Онази, която Магий иска.

— Казва се „Песента на Брена“ — отвърна той. — Винаги е била нейна.

info

Информация за текста

Nora Roberts

Tears of the Moon, 2000

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Нора Робъртс. Сълзите на луната

ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14588]

Последна редакция: 2009-11-27 00:41:25