Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 114

Слизайки по стълбите, все пак си даде сметка за предстоящите стъпки, преди да се стигне дотам. Но не можеше — не искаше — да повярва, че след като е толкова влюбен, няма да намери начин да прекара живота си с нея.

Нужна им е собствена къща. С голяма кухня и с достатъчно спални за семейството, което ще създадат. Спестяванията му щяха да стигнат да купи земя. Сложи вода за кафето, но извади и чай, защото го предпочиташе в началото на деня.

Разби яйца, добави брашно и мляко. Едва не изпусна кутията с мляко — на задната врата се почука и преди той да скрие изненадата си, весел глас изчурулика:

— Съжалявам. — На прага в кухнята стоеше Мери Кейт. — Не исках да те стресна. — Страните й бяха порозовели от разходката до къщурката, а очите й грееха радостно. — Излязох да глътна малко чист въздух и понеже днес имам свободен ден, ми хрумна да се отбия за минутка.

Умът му трескаво обмисляше как да я отпрати: бързо, но внимателно, така че да не се почувства засегната. В главата му се завъртя натрапчивата мисъл да извика „Пожар“, но дори за това се оказа прекалено късно.

— Защо не мирише на кафе? — настойчиво попита Брена. — Изтощаваш човека, преди да е станало десет, а после дори…

Гласът й секна — видя сестра си.

Цялата щастлива руменина от лицето на Мери Кейт изчезна, а очите й се разшириха и потъмняха от болка. За миг никой не помръдна. Приличаха на актьори в слаба пиеса, които чакат завесата да се вдигне, предварително знаейки, че следва провал.

Шон се пресегна и сложи ръка върху рамото на Мери Кейт.

— Мери Кейт…

Произнесе името й нежно. Съчувственият му тон я извади от вцепенението. Отблъсна ръката му и се извърна към вратата.

— Мери Кейт, почакай! — с вик Брена хукна след нея.

Сестра й се извърна и тя се закова на място. По лицето й отново се бе появил цвят — плътна, ярка руменина, която говореше за срам и гняв.

— Ти спиш с него. Лъжкиня и лицемерка! — Замахна и понеже Брена не очакваше удара, залитна и падна. — Развратница!

— Стига! — Шон строго сграбчи раменете на Мери Кейт. — Нямаш право нито да я удряш, нито да й говориш по този начин.

— Няма значение — обади се Брена и се надигна, колкото да застане на колене — само дотолкова й позволи ужасната тежест в гърдите.

— Има, и то огромно. Сърди се на мен колкото искаш — обърна се той към Мери Койт. — Не мога да ти опиша колко съжалявам, ако съм те наскърбил по някакъв начин. Но това тук е между мен и Брена и няма нищо общо с теб.

Искаше й се да заплаче. Искаше й се да закрещи. И се опасяваше, че ще направи и двете едновременно.

Борейки се отчаяно да запази поне малко достойнство, Мери Кейт вирна глава и отстъпи назад.

— Нямаше защо да ме правиш на глупачка. Знаеше, че изпитвам чувства към теб. Мразя те! Мразя и двама ви!

Отвори вратата със замах и побягна.

— Господи! — Шон се наведе да помогне на Брена да се изправи на крака. После прокара нежно пръсти по силно зачервената й буза. — Съжалявам. Толкова съжалявам. Но тя не мисли онова, което наговори.