Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 117

В кухнята Моли не изпускаше от очи по-малката си дъщеря. Сърцето й скърбеше и за двете, но в този случай справедливостта изискваше да раздели утешаването и прилагането на дисциплина.

Чуваше се единствено накъсаното дишане на Мери Кейт. Като помълча още малко, Моли се настани на стола, освободен от Брена.

Никой не забеляза кога Майк бе излязъл през задната врата.

— Знам какво е да изпитваш чувства към някого — подхвана Моли тихо. — Да гледаш в най-добрата светлина на този, който ще удовлетвори всички копнежи и ще запълни цялата празнина — независимо дали си на двадесет, или на четиридесет години. Не се съмнявам в онова, което носиш в сърцето си, Кати.

— Обичам го. — В тона й се прокрадна предизвикателство — единственият останал й щит. И по бузата й се отрони самотна сълзица. — И тя го знаеше.

— Тежко е да изпитваш чувства към някого, който не ти отвръща със същото.

— Можеше и да ми отвърне, но тя му се хвърли на врата.

— Кати, мила!

Моли имаше много аргументи против: този мъж е прекалено стар за теб; това е само увлечение и ще премине; ще се влюбиш поне пет пъти, преди да срещнеш предопределения за теб. Вместо това тя просто взе ръката на Мери Кейт.

— Шон харесва Брена — подхвърли тя нежно. — И я харесва отдавна. Както и тя него. Те не са безотговорни и не желаят да наранят никого. Знаеш го, нали?

— Но не проявиха отговорност към мен.

— Не виждат никого, освен себе си, а за теб въобще не са мислили.

Беше по-лошо — многократно по-лошо — да я гледат със състрадание и въпреки това се чувстваше като глупачка.

— Излиза, че е съвсем в реда на нещата двамата да са заедно.

Добре формулирано, помисли си Моли.

— Не говоря за това. Въпросът засяга само Брена, нейната съвест и сърце. Не ти ще я съдиш, Мери Кейт. Нито пък аз. В този дом не замеряме никого с камъни.

Сълзите потекоха обилно, а с тях растеше и негодуванието.

— Значи заставаш на нейна страна?

— Грешиш. В момента две от моите дъщери са наскърбени, а аз обичам еднакво и двете. Ако някой застава на нечия страна, то Брена току-що застана на твоята. Надали знаеш какви са чувствата й към Шон и колко са дълбоки. И все пак е готова да се откаже от него заради теб. Това ли желаеш, Мери Кейт? То ще успокои ли сърцето и гордостта ти?

Хаосът в душата й я погълна. Отпусна глава на масата и заплака като дете.

Мъж, при това баща, няма друг избор, освен да направи нещо в случай като този. Майк би предпочел да счупят пръстите на ръцете му един по един, вместо да потропа по вратата на къщурката върху Хълма на феите.

Нямаше обаче как иначе да постъпи.

Дъщеря му се бе отдала на мъж и той я бе приел, а това разби носещите му утеха илюзии относно първородното му дете. Не беше глупав. Познаваше жените — и младите, и старите, и онези на средна възраст — и знаеше, че имат известни потребности. Но когато ставаше въпрос за дъщерята, която го изпълваше с толкова гордост и му носеше такава радост, не желаеше тези потребности да му бъдат павирани в лицето.

А и бе наясно, така добре, както и всеки друг, за потребностите на мъжа. Наистина харесваше Шон Галахър, но това не омаловажаваше факта, че непрокопсаникът е прелъстил дъщерята на Майкъл О’Тул.