Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 115

— Напротив. Вярва го с цялото си сърце. Знам какво изпитва. Трябва да я догоня.

— Ще дойда с теб.

— Не. — Част от сърцето й сякаш се откъсна, когато се отдръпна. — Трябва да го направя сама. Ако ни види заедно, само ще я заболи повече. Боже, как го мислех, а как излезе! — Затвори очи и ги притисна с пръсти. — Какво си мислех?

— Мислила си за мен. Двамата сме мислили един за друг. Имаме право.

Брена отпусна ръце и отвори очи.

— Тя те обича. Трябваше да се досетя. Налага се да отида и да направя каквото мога.

— А аз да стоя тук със скръстени ръце?

— Тя е моя сестра — отвърна Брена простичко и тръгна.

Тичаше, но Мери Кейт имаше добра преднина, а и по-дълги крака. Най-после Брена я зърна — вече се спускаше по склона към задния двор на къщата им, а жълтата кучка тичаше след нея.

— Мери Кейт, почакай! — Брена се втурна още по-бързо и я догони в края на двора. — Почакай. Дай ми възможност да ти обясня.

— Какво да ми обясниш? Че спиш с Шон Галахър ли? Това стана пределно ясно от начина, по който влезе в кухнята му с още мокри коси.

— Нещата не стоят така.

Но не започнаха ли точно така, помисли си Брена. Не бяха ли точно такива от самото начало?

— Вие двамата вероятно доста сте се посмели за моя сметка.

— Не, никога. Дори не ми е хрумвало…

— Дори не сте се сещали за мен ли? — Мери Кейт се извърна към нея и така се разкрещя, че кучето потърси къде да се скрие: — Прекрасно, няма що. Отиваш като развратница при мъж, към когото знаеш, че изпитвам чувства, и въобще не се сещаш за мен.

Очите на Брена заблестяха. Предупредително.

— Веднъж ме нарече така и го преглътнах. Блъсна ме и паднах. И това приех. Каза каквото имаше да казваш. Сега е мой ред.

— Върви по дяволите!

Блъсна силно Брена и се извърна с намерение да влезе в къщата.

В следващия миг обаче хлъцна силно и не успя да си поеме дъх — Брена я нападна в гръб.

— Щом предпочиташ да уредим въпроса с удари и юмруци, нямам нищо против.

Сграбчи косата на Мери Кейт и я дръпна здравата, но в този миг на вратата се появи майка им.

— Какво, за Бога, правите? Веднага остави сестра си, Мери Брена!

— Стига да се извини, задето за по-малко от половин час-два пъти ме нарече развратница!

— Развратница! — Сълзи от болка и гняв замъгляваха очите на Мери Кейт, но тя все пак успя да го изкрещи. — Ето, станаха три пъти!

Сборичкаха се и се търкулнаха на земята с преплетени ръце и крака. Без капчица колебание Моли се приближи, хвана каквото й попадна от двете и ги разтърва. И понеже беше все едно да разтървава биещи се котки, тупна и двете по главите и решително застана между тях.

— Срам ме е. Срам ме е и от двете. Влизайте вкъщи и само да чуя думичка, преди да съм ви разрешила, ще ви зашлевя, без да се замисля.

Мери Кейт се изправи, отупа праха от дрехите си и сведе глава. Улови обаче погледа на Брена и беззвучно изрече: „Развратница“. Изпита мрачно удовлетворение, когато видя как сестра й замахна, но в следващия миг майка им я сръга.

— Не забравяй, че вече си голяма — изръмжа Моли и вкара дъщерите си в къщата, където Майк се правеше, че гледа неодобрително, Алис Мей зяпаше с широко отворени очи, а Пати надничаше през рамото на баща си, с изражение, което сякаш искаше да каже: „Аз съм над тези неща“.