Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 118

Затова потропа, готов да се справи с въпроса по прям и цивилизован начин.

Когато Шон отвори, Майк заби юмрук в лицето му.

Главата на младия мъж се отметна назад и той отстъпи две крачки, за да запази равновесие. Все пак успя да се задържи на крака. По-як е, отколкото изглежда, помисли си Майк, вдигайки отново юмруци. Първият удар беше страхотен по негова преценка.

— Хайде, отбранявай се, кучи сине. Ще избърша пода с теб.

— Не, сър — главата на Шон се маеше. Той отчаяно искаше да потърка брадичката си, за да се увери, че не е счупена, но остана със спуснати край тялото ръце. Мъжът срещу него бе два пъти по-дребен и поне два пъти по-възрастен. — Може да ме удариш още веднъж, ако трябва, но няма да се бия с теб.

— Значи си страхливец.

Майк влезе с леко подскачаща стъпка като боксьор, който се готви за следващия рунд. Нанесе бърз удар в гърдите на Шон, престори се, че отново се готви да го цапардоса в лицето. Обзе го неволно възхищение: момчето пред него дори не трепна.

— Защитаваш дъщеря си. Как да се бия срещу теб, като на твое място и аз бих сторил същото — изведнъж го прониза ужасна мисъл и ръцете му също се свиха в юмруци. — Да не си посегнал нея да удариш заради случилото се?

Майк се ядоса.

— По дяволите, момче! Никога не съм удрял никое от момичетата си. Ако се е налагало, съм го оставял на майка им.

— Значи тя е добре? Ще потвърдиш ли, че е добре?

— Не. Вързахме я и я размазахме от бой — Майк въздъхна и отпусна юмруци. Сърце не му даваше отново да ги използва. Но далеч не беше свършил. — Има някои въпроси, на които трябва да ми отговориш, Галахър.

Шон кимна.

— Добре. Тук, на прага ли, или ще влезем да изпием по едно уиски?

Майк замислено се почеса по брадичката, преценявайки мъжа насреща си.

— Ще приема уискито.

Все още не беше се успокоил, но последва Шон, изчака го да извади бутилката от шкафа и да налее от хубавото уиски в чашите.

— Защо не седнеш, господин О’Тул?

— Боже, какво добро възпитание проявяваш в такъв момент. — Свъсил вежди, Майк седна, вдигна чашата и погледна Шон. — Пуснал си ръка на дъщеря ми.

— Точно така.

Майк стисна зъби. Юмруците му отново се свиха, готови за удар.

— И какви намерения имаш относно моята Мери Брена?

— Обичам я и искам да се оженя за нея.

Майк неволно издиша задържания в гърдите си въздух. Прокара ръка през косите си, докато изгълта на екс уискито и подаде чашата си за още.

— Защо, по дяволите, не спомена, че случаят е такъв?

— Ами… — Шон раздвижи наляво-надясно челюстта си. Не е счупена, прецени той. Само натъртена. — Имам известни проблеми.

— И какви точно?

— Засега не съм повдигал въпроса пред Брена. Защото тя определено ще възрази. Искам да извъртя нещата така, че идеята да изглежда нейна. По този начин ще превърне живота ми в ад, докато не се съглася.

Майк го зяпна, поклати глава и остави чашата с уиски.

— Господи, колко добре я познаваш!

— Така е. И я обичам с цялото си сърце. Искам да прекарам живота си с нея. Нищо на този свят не желая по-силно. Затова… — омаломощен, Шон допи уискито си. — Та за това става въпрос.