Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 113

Разположил се насред дюшека, бе я избутал до самия край.

Направи опит да се размърда, да го бутне, да се освободи и да стане. Той обаче я притегли по-близо до себе си и тя се прилепи към него.

— Ти може и да си от мързеливците, които се излежават цяла сутрин, но аз не съм. — Опита се да се откопчи, но откри, че не цялото му тяло спи. — Събуждаш се готов, така ли? — попита тя и се изхили, преди да отблъсне ръцете му. — Е, с мен не е така. Аз искам душ и кафе.

Отговорът бе изсумтяване, придружено от приплъзване на ръката му нагоре, за да погали гръдта й.

— И не ме закачай. Не желая да се любя, преди да си изпия кафето.

Той само спусна ръка между краката й и се увери, че тя лъже.

— Добре. — Гласът му бе дрезгав и сънлив, хватката му бе достатъчно силна, за да я прикове на място. — Тогава ти просто си лежи и ме остави да се възползвам от теб.

По-късно, когато, залитайки, се озова в банята, тя прецени, че не е чак такава саможертва от време на време сутрин да се възползват от нея по този начин.

Пусна водата — даде предимство на по-хладката, защото усещаше кожата си гореща и зачервена. Влезе в старинната вана на крачета, дръпна завесата и пъхна глава под струята, за да намокри косата си.

Не бе особено лесна задача тънката струя да се пребори с толкова много коса. Почти бе успяла, когато завесата се дръпна. Отвори едно око и смаяно се вторачи в Шон.

— Не допускам, че си в състояние да ме обезпокоиш отново, особено толкова скоро след случилото се.

— Искаш ли да се обзаложим? — попита той и влезе във ваната при нея.

Определено й предстоеше да загуби.

Краката й леко се подкосяваха, когато рязко изтегли пешкира към себе си.

— Стой на разстояние — предупреди го, увивайки кърпата около косата си, като пръскаше вода навсякъде. — Нямам повече време за теб. Трябва да се прибера вкъщи.

— Значи ли това, че нямаш време за питка на тиган.

Тя отмести няколко мокри кичура от челото си.

— Ще правиш питка на тиган?

— Така възнамерявах, но ако толкова бързаш, просто ще изпържа яйца.

Вече се бе подсушил и миеше зъбите си. Беше твърде интимно, но тя не показа недоволство.

— Е, не бързам чак толкова. Намира ли те се някоя нова четка за зъби?

— Не, но при създалите се обстоятелства можеш да използваш моята.

Тя държеше резервна четка за зъби и някои други абсолютно необходими дреболии при Дарси. Но забрави да ги вземе снощи.

— Възразяваш ли да донеса някои мои неща тук, за да е по-удобно?

Наведе се над мивката да изплакне устата си. Всъщност така прикри тържествуващия блясък в очите си. Още една стъпка напред, похвали се той.

— Нямам нищо против. — Подаде й четката. — Сега използвай каквото намериш. Слизам да сложа кафето.

— Благодаря.

Остави я и отиде да облече джинси и пуловер. Ако не трябваше да се яви в кръчмата, би могъл да я уговори да прекарат деня заедно. Но сега разполагаха с около час.

Вече съвсем ясно виждаше как двамата могат да съжителстват. Доказателство бе днешната утрин: започва с любене, закусват заедно, а после всеки поема към задълженията си. Или вечер Брена седи в кухнята на кръчмата, докато той работи. Чака го да се приберат вкъщи.