Читать «Сълзите на луната» онлайн - страница 112

— Тъй като съм бил дванадесетгодишно момче — изхлузи фланелката през главата й, — ти гарантирам, че случаят не е такъв. Млечнобяла кожа и силни рамене. — Сведе глава и докосна първо едното, после другото с устни. — А тук… — Обхвана гърдите й. Дъхът й секна. — Толкова са нежни, твърди и чувствителни.

Тя се потопи в усещанията, които плъзгащите се по тялото й ръце пораждаха. След това изведнъж сепнато си пое дъх, когато той я вдигна и я постави да седне на скрина.

Прокара устни по гърдите й, а тя успя единствено да прошепне:

— Господи!

— Искам да свършиш. — Свали единствената дреха, останала на нея, и сведе глава. — И искам да викаш моето име, докато го правиш.

Плъзна пръст между бедрата й и стигна до горещата и влажната й сърцевина.

Ръцете й се впиха в раменете му. Вълни на наслада преминаваха през тялото й. Започна цялата да трепери и се почуди дали ще оцелее. И извика неговото име.

Падаше или летеше? Усети как се разтапя. Той я взе в прегръдките си и я отнесе до леглото.

— Светлината…

— Така ще се виждаме по-ясно. — Положи я върху леглото и започна да сваля ризата си. — Знаеш ли колко възбуждащо ми действа да знам, че мога да те обладавам отново и отново? Да знам какво криеш вътре в себе си за мен?

Тя го привлече по-близо.

— Искам те вътре в мен.

— А аз искам първо да те усетя слаба. — Устните му започнаха да я изучават, ръцете му я галеха навсякъде. И да викаш моето име.

— Негодник такъв. — Фактът обаче, че простена, го зарадва. — Само се опитай да го направиш.

Стори му се чудесно предизвикателство и се залови със задачата.

В един миг ръцете му бяха нежни, същинско докосване на вятъра; в следващия миг ставаха твърди като желязо. Всеки допир предизвикваше нови тръпки. Имаше подход, какъвто не си бе представяла, когато мечтаеше да стане неин любовник.

И му имаше доверие. Пълно доверие.

Отвори се с охота да го поеме.

Започнаха да я обливат вълни на наслада и тя се предаде. Напълно и покорно, както не бе правила никога с друг.

Той изглежда го усети и бавно продължи да прониква в нея, докато цялото й тяло се изопна от напрежение.

Притискаше се към него с влажна и гореща кожа, посрещаше го с женствен ритъм, който разгаряше желанието му за сливане. На светлината на лампата видя очите му да се присвиват, да се фокусират върху лицето й, докато се стараеше да се въздържи и да я докара до ръба на оргазма.

Потрепери и извика името му.

Потопи се в нея по-силно, отколкото възнамеряваше, но тя се надигна да го посрещне, да го приеме. Плът се сля с плът, сърце биеше до сърце. Тържествуващ, той бе на прага да се освободи.

— Никоя друга, освен теб, Брена. — Сърцето му още не се бе успокоило. — Кажи ми го и ти.

— Никой друг, освен теб — промълви тя и светът около нея избухна.

Зашеметен от любов, той изля семето си в нея.

Глава 15

Обикновено се събуждаше рано и веднага се залавяше с работата за деня. Можеше да се успи само ако бе прекалила с пиенето предишната вечер.

И понеже снощи не бе пила друго, освен газирана вода, когато отвори очи, тя се изненада да види слънцето доста високо в небето. Тутакси последва втора изненада — беше на ръба на леглото и не бе паднала единствено защото я бе обгърнала ръката на Шон.