Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 183

— Добре, сър; веднага ще дам обявление. А дотогава, надявам се… — Исках да кажа: „Надявам се, че ще мога да остана тук, докато си намеря някое друго убежище.“ Но замълчах, тъй като се чувствувах безсилна да произнеса толкова дълга фраза: гласът ми отказваше да ме слуша.

— След около месец, надявам се, ще бъда младоженец — продължи мистър Рочестър. — А междувременно сам ще се заема да ви намеря работа и квартира.

— Благодаря ви, сър; съжалявам, че ви създавам…

— О, не се извинявайте, моля! Считам, че щом една подчинена изпълнява прекрасно задълженията си, като вас, тя има известно право да поиска от своя работодател някоя малка услуга, която той при добро желание би могъл да й направи. Дори вече чух от бъдещата си тъща за едно място, което според мен е подходящо: става дума за възпитанието на петте дъщери на мисис Дайънисиъс О’Гол от Битърнат Лодж в Конот, Ирландия. Надявам се, че Ирландия ще ви хареса; казват, че хората там били много сърдечни.

— Много е далече, сър.

— Няма значение… Такова момиче като вас не бива да се плаши нито от разстоянието, нито от пътя.

— Не от пътя, а от разстоянието. И после — от морето. То е такава преграда…

— Преграда между какво, Джейн?

— Между мен и Англия… и Торнфийлд, и…

— И какво още?

— И вас, сър.

Това се изтръгна от мен почти неволно и също тъй неволно от очите ми бликнаха сълзи. Разбира се, аз плачех съвсем тихо и се мъчех да не хълцам. Но мисълта за мисис О’Гол от Битърнат Лодж скова с лед сърцето ми. Още по-студено ми стана при мисълта за солените пенливи вълни, които несъмнено като пропаст щяха да ме разделят от господаря ми, до когото вървях сега; но най-тежка беше мисълта за още по-непреодолимата преграда — богатството, общественото положение и установените порядки, които ме отделяха от онзи, когото така естествено и непринудено обичах.

— Много е далече — повторих аз.

— Далече е, не споря. И когато пристигнете в Битърнат Лодж, в Конот, Ирландия, никога вече няма да ви видя, Джейн; съвсем сигурен съм в това. Никога не ще отида в Ирландия, тъй като тази страна никога особено не ме е привличала. Ние бяхме добри приятели, Джейн, нали?

— Да, сър.

— А когато приятелите трябва да се разделят, иска им се да прекарат заедно малкото часове, които им остават. Хайде да поговорим за пътя и за раздялата поне половин час, докато звездите изгреят на небето. Ето кестена, и пейката около стария му дънер. Елате, ще поседим несмущавани тази вечер, защото никога вече не ще можем да седим там един до друг. — Мистър Рочестър ми протегна ръка, настани ме на пейката и седна и той.