Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн
Шарлот Бронте
Шарлот Бронте, Емили Бронте
Джейн Еър
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Брулени хълмове
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ПЕТА ГЛАВА
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
ОСМА ГЛАВА
ДЕВЕТА ГЛАВА
ДЕСЕТА ГЛАВА
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
Шарлот Бронте, Емили Бронте
Джейн Еър. Брулени хълмове
Джейн Еър
Посвещавам тази своя творба на почитаемия Уилям Мейкпийс Тъкъри в знак на уважение
ПЪРВА ГЛАВА
Да излезем на разходка в този ден не беше възможно. Наистина сутринта скитахме цял час из голите шубраци, но следобеда (когато бе сама, мисис Рийд обядваше рано) студеният зимен вятър докара такива мрачни облаци и такъв силен дъжд, че бе немислимо да се излезе пак.
Това ме радваше — никак не обичах дългите разходки, особено в мразовитите следобеди. Неприятно ми беше да се прибирам в къщи в студения здрач с премръзнали ръце и нозе, със сърце, огорчено от бавачката Беси, която непрестанно ме гълчеше, и с болката, че Илайза, Джордж и Джорджиана Рийд понасят по-леко студа.
Споменатите Илайза, Джордж и Джорджиана сега бяха заобиколили майка си в гостната. Тя се беше изтегнала на един диван край камината и окръжена от любимците си (в момента те нито се караха, нито плачеха), имаше вид на напълно щастлив човек. Беше ме отпратила от групата с думите:
— Съжалявам, че трябва да се отнасям сдържано с тебе, но докато не разбера от Беси, а и сама не се уверя, че се стараеш да се държиш дружелюбно и като нормално дете, по-приятно и по-весело — по-леко, по-свободно, по-естествено, — ти наистина ще ме принудиш да те лиша от предимствата, на които се радват само доволните, щастливите деца.
— Какво казва Беси, че съм направила? — попитах аз.
— Джейн, не обичам възраженията и излишните въпроси, а освен това неприлично е едно дете да се държи така с възрастните. Седни някъде; докато не се научиш да говориш учтиво, ще трябва да мълчиш!
