Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 176

Една сутрин тя ми каза, че съм свободна.

— И много съм ви задължена — добави тя — за ценните услуги и тактичното поведение! Каква разлика да живее човек с вас и с Джорджиана: вие вършите работата си, без да лежите на гърба на другите. Утре — продължи тя — напускам Англия. Реших да се преселя край Лил — там има нещо като света обител, където ще мога да живея тихо и спокойно. Отначало ще се заема да изуча догмите на католическата църква и да се запозная най-щателно с устройството й; ако тази религия, както предполагам, удовлетвори стремежите ми към порядъчен живот със строго разчетено време, ще приема учението на римската църква и вероятно ще стана калугерка.

Не изразих учудване, когато тя ми разкри плановете си, и не се опитах да я разубеждавам. „Тъкмо за там си — помислих аз, — това ще ти допадне най-много.“

Когато се разделяхме, Илайза каза:

— Сбогом, братовчедке! Желая ви всичко хубаво. Вие все пак не сте лишена от здрав разум.

Аз отвърнах:

— И вие също, братовчедке. Но въпреки всичко след година-две ще бъдете жива погребана в някой френски манастир. Обаче това не ме засяга. Щом то ви харесва, постъпете така.

— Напълно сте права — отговори Илайза.

С тези думи ние се разделихме и всяка тръгна по своя път.

Тъй като няма да ми се представи случай да говоря пак за двете сестри, ще спомена сега, че Джорджиана сключи изгоден брак с един богат, известен и много похабен мъж; Илайза пък стана калугерка и в момента е игуменка на манастира, където постъпи като послушница и на който подари цялото си състояние.

Не знаех какво изпитват хората, когато се връщат в къщи след дълго или кратко отсъствие: никога не бях изпитвала такова чувство. Като дете ми беше известно какво значи да се връщаш „в къщи“ в Гейтсхед след дълга разходка и да очакваш, че веднага ще почнат да те ругаят, задето си измръзнала или имаш мрачен вид, а сетне — какво значи да се връщаш от черква „в къщи“ в Лоуд, да копнееш за изобилна храна и хубав огън и да знаеш, че и едното, и другото ще липсват. И в двата случая не можеше да се мисли нито за приятно, нито за желано връщане з къщи; тогава нямаше магнит, който да ме привлича и чиято сила да се увеличава, колкото повече се приближавах до „в къщи“. Но какво ли ще бъде връщането ми в Торнфийлд?

Пътуването ми беше скучно, много скучно. Пропътувах петдесет мили през първия ден и пренощувах в една странноприемница, а на втория ден изминах още петдесет мили. Първия ден мислих за мисис Рийд и последните й минути: виждах пред себе си изкривеното й, загубило цвета си лице и чувах нейния странно изменил се глас. Представих си отново деня на погребението, ковчега, катафалката, върволицата облечени в черно арендатори в прислужници — роднините бяха малко, мрачните сводове на гробницата, тихата черква, тържествената служба, Сетне мислите ми преминаха върху Илайза и Джорджиана: видях едната сред бална зала, в центъра на вниманието, а другата в калугерска килия и подложих на анализ особеностите на натурите и характерите им. Когато пристигнах вечерта в един голям град, тези мисли се разсеяха; нощта им даде съвсем друга насока: легнах в леглото си и спомените отстъпиха място на мисли за близкото бъдеще.