Читать «Джейн Еър. Брулени хълмове» онлайн - страница 175
Шарлот Бронте
Илайза спокойно гледаше майка си. Като помълча известно време, тя забеляза:
— При своето телосложение тя би могла да доживее до дълбока старост, но грижите съкратиха живота й.
За миг устните й се изкривиха, но това скоро премина, тя се обърна и излезе от стаята. Аз я последвах. И двете не проронихме нито сълза.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Мистър Рочестър ми бе разрешил да отсъствувам от Торнфийлд само една седмица. Обаче аз останах в Гейтсхед цял месец. Исках да го напусна веднага след погребението,
278
но Джорджиана ме помоли да остана до заминаването й за Лондон, където тя най-сетне бе поканена от вуйчо си, мистър Гибсън, пристигнал да се грижи за погребението на сестра си и да уреди работите на семейството на починалата. Джорджиана заяви, че за нищо на света нямало да остане сама с Илайза: от нея тя не получила нито съчувствие в скръбта си, нито успокоение в страховете си, нито помощ в приготовленията си за път: ето защо, доколкото можах аз се отнесох търпеливо към малодушните й хленчения и егоистични оплаквания и направих всичко възможно, за да й ушия едно-друго и да прибера за път тоалетите й. Обаче докато работех, Джорджиана не вършеше нищо, а аз си мислех: „Ако ни бе съдено да останем завинаги заедно, братовчедке, всичко би било по-другояче. Не бих се съгласила така покорно да те нося на гърба си. Бих ти определила известна работа и бих те принудила да я изпълняваш; ако не, така и щеше да си остане несвършена. Освен това би трябвало да запазиш за себе си поне част от скучните си, превзети оплаквания. Съгласявам се търпеливо и спокойно да изпълнявам прищевките ти само защото нашата среща е краткотрайна и става при толкова печални обстоятелства.“
Най-после Джорджиана замина, но сега пък Илайза ме помоли настойчиво да остана още една седмица. Твърдеше, че плановете й поглъщали цялото й време и внимание: възнамерявала да замине някъде надалеч; тя прекарваше по цял ден в стаята си, сложила резето на вратата, и стягаше куфари, празнеше чекмеджета, гореше ненужни книжа и с никого не се срещаше. Илайза ме помоли да водя домакинството, да приемам посетителите и да отговарям на съболезнователните писма.