Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 46

— Колкото и да не ми се иска да призная, но трябва да говоря с теб.

— Вземи си номерче — каза ми Тревър и продължи.

— Какво му направи на Валентин? — попитах, настигайки го.

— Кой е Валентин?

— Знаеш го — готическото хлапе от „При Хатси“.

— А, този никаквец?

— Хората говорят, че се опитал да те удуши. Но аз знам, че това не е истината. Нали?

— Откъде знаеш какво е или не е направил? Дори не си била там.

— Просто знам. Сега ми разкажи.

Тревър спря.

— Това ще ти струва нещо. — Погледна надолу към мен, а русите му мигли подчертаха секси зелените му очи.

Стомахът ми се преобърна.

— Забрави.

— Вече забравих. — Тревър нагласи раницата на рамото си и се присъедини към тълпата движещи се ученици.

— Не, почакай — казах аз настигайки го. — Добре. Ще ти нося раницата до стаята — предложих му аз.

Тревър не ми подаде раницата си The North Face¹⁵. Вместо това се обърна към мен.

— Балът. Това е цената.

Едва не повърнах.

— Няма да отида с теб. Ще съм с Александър.

— Един бавен танц — каза ми той хилейки се.

Мисълта да танцувам бавен танц с Тревър пред цялата дулсвилска гимназия ме накара да се почувствам като участник в предаването „Страх“. Въпреки нежеланието си имах нужда от информацията. Пъхнах ръце в джобовете.

— Дадено. Ще танцувам с теб. Сега ми кажи.

Тревър изглеждаше доволен. Облегна се на едно шкафче и започна своя разказ.

— Седях в ресторанта „При Хатси“ със съотборниците си, когато това откачено, призрачно момче влезе. Зяпнахме го, защото той сякаш току-що бе изпълзял от някой гроб. Хлапето не вдигна поглед към никого, докато прекосяваше заведението. Когато стигна до сепарето където седях, внезапно спря и погледна право в мен — сякаш знаеше точно кой съм. Никога преди не го бях виждал, но след това осъзнах, че ми изглеждаше познат — приличаше на брата на Луна, само че по-малък.

— Каза ли нещо?

— Не, отиде до касата и си поръча пържени картофки. Хлапето беше абсолютна откачалка, така че трябваше да го проверя.

— Какво ти каза той?

— Нищо, беше зает да си брой парите. Имаше само шестдесет и пет цента.

— И…

— Изглеждаше доста измършавял, сякаш нямаше дори достатъчно кръв във вените си. Извадих пет долара и му поръчах едно меню.

Почти се разтопих. Нямах и на представа, че Тревър имаше такава страна в характера си.

— Впечатлена съм — признах му честно. — Какво се случи тогава?

— Казах му „Ти брат на Джагър ли си?“ Тогава той ми хвърли един зловещ поглед и ме попита „Ти Тревър ли си?“

Почувствах тръпки да пропълзяват надолу по гръбнака ми.

— Попитах го как така знае кой съм, но той не ми отговори. Тогава го попитах: „Как е Луна?“

Пристъп на ревност премина през мен.

— Все още я харесваш? — попитах го аз.

Тревър не отвърна, просто продължи разказа си.

— Вместо да ми отговори хлапето ме погледна сякаш току-що е видяло призрак.

— Продължавай…

— Изглеждаше объркан, сякаш нямаше на представа какво да ми отговори. Тогава, просто така се пресегна и постави ръката си на врата ми.

Бях изненадана от действията на Валентин. Вместо както преди да се крие на къщичката на дървото, Валентин ставаше все по-дързък — този път с Тревър.