Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 45

Прекарах следващия ден в залата за учене в стола ни. Жените, които се грижеха за обяда подреждаха подносите и приготвяха яденето за четиристотинте гладни ученици. Миризмата на „домашно“ приготвеното в училище чили се носеше из цялата зала за учене. Бях се изтегнала върху една маса с глава на раницата си, когато дочух как един футболен сноб говори на Джени Уорън от съседната маса до мен.

— Разбра ли за Тревър? — попита я той.

— Не, кажи ми.

— Миналата нощ в ресторанта „При Хатси“ се навърташе онова откачено хлапе. То зяпаше Тревър постоянно и когато Тревър го попита защо, хлапето се опита да го удуши.

Два слаби тъмнокоси футболни сноба седяха за масата зад мен.

— Е, аз пък чух, че гробищното хлапе му е скочило и е допряло нож до гърлото на Тревър — каза друг.

— А аз мислех, че е било светлинен меч — отвърна някой.

— Тихо там — скара се господин Фъргюсън.

Докато си събера нещата бях чула същата история в пет различни варианта.

Изправих се и отидох до господин Фъргюсън, който в момента оценяваше работи по английски.

— Трябва да отида до тоалетната — казах му аз.

— Защо си вземаш раницата? — попита ме той подозрително. — Да не би да смяташ да не се връщаш повече в залата за учене?

— Чуйте ме, ако я оставя тук учениците ще я напълнят с боклуци.

— Ти ли си била? — попита ме изненадано господин Фъргюсън. — Онзи ден в учителската стая чух нещо подобно.

Завъртях очи.

— Ще ти трябва пропуск — каза той и отвори куфарчето си.

— Нямам нужда, вече имам пропуск — отвърнах и извадих един пропуск от задния си джоб.

Забързах надолу по коридора минавайки покрай господин Уерник, заплашителената охрана на училището, който седеше на един стол и четеше Sports Illustrated¹³. Говореше се, че господин Уерник е бил пазач в затвор.

— Рейвън… — обърна се той към мен понадигайки се от стола.

— Отивам до тоалетната.

— Трябва да ти видя пропуска. — Съвсем бавно се изправи от стола, сякаш краката му бяха непосилни да издържат тежестта на тялото му.

Разгънах пропуска и му го подадох.

— Няма написана дата — каза той, поглеждайки надолу към мен.

Бях готова направо да ми прочете правата.

— Наистина ли? — попитах аз преструвайки се на шокирана. — Господин Фъргюсън е забравил да сложи датата.

Господин Уерник извади една химикалка от джоба на ризата си и вписа датата на пропуска.

— Е добре, но да не се повтаря.

Взех си пропуска обратно ядосана, че беше унищожил златния ми билет.

Продължих надолу по коридора и завих зад ъгъла. Надзърнах в часа по алгебра на господин Хейдън и забелязах Тревър да седи на петия ред и да флиртува с една мажоретка.

Сякаш цяла вечност висях в тоалетната за, след което се върнах в стаята, където беше Тревър точно, когато звънеца иззвъня.

Вратата на стаята се отвори и учениците се изсипаха в коридора.

Тревър, все още фиксиран в мислите си върху мажоретката, профуча покрай мен.

— Тревър — повиках аз моята Немезида¹⁴, но той не ме чу.

Настигнах го и така дръпнах каишката на раницата му, че тя падна от рамото му.

— Ей, идиот! — Тревър се завъртя и замръзна на място. — О, това си ти.