Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 47

— Нарани ли го?

— Не, нарекох го откачалка и го отблъснах. Той грабна менюто си, скочи върху изрисувания си с гробища скейтборд и изчезна от заведението. Сега нека поговорим за бала.

— Трябва да знам… когато докосна врата ти — за какво си мислеше?

Тревър направи пауза и ми се усмихна със секси усмивка.

— Мислех си, че трябваше да съм с теб на гробищното представление вместо със сестра му.

— Наистина ли? — попитах го аз наполовина поласкана, наполовина ужасена.

— Да не си откачила? Никой не си поставя ръцете върху мен, освен ако не е момиче.

Звънеца извиня и Тревър влезе в стаята.

— Аз ще избера танца — злорадо каза той.

Вдигнах ръката си показвайки му, че пръстите ми през цялото време са били кръстосани.

Вместо да се ядоса Тревър ми се ухили. Обожаваше играта ни. И знаех, че другия път ще я играе дори по-добре.

— Има ли някой вкъщи? — викнах, когато се прибрах от училище.

Къщата беше тиха.

— Били? — виках, докато бродех през кухнята и дневната стая. И двете бяха празни. Отворих вратата на мазето. Светлините бяха изгасени, но се провикнах към тъмнината долу.

— Били — там ли си?

Изтичах до стаята на момчето Били и почуках на вратата.

Той не отговори.

— Идиотче Били, вътре ли си?

Когато не последва отговор при най-омразното му име сметнах, че стаята е чиста.

За щастие брат ми нямаше системата за сигурност на Хенри и не можеше да заключи вратата си отвън. Внимателно завъртях дръжката и отворих вратата.

Започнах да търся за надгробните рисунки на Валентин с надеждата те да хвърлят светлина за мотивите му да стои в Дулсвил. Тихичко претършувах шкафчетата на брат ми, но всичко което открих беше тонове бели чорапи и сгънати тениски. Проверих под леглото му и измъкнах една бейзболна бухалка, дъска за шах и неотворен модел на космически кораб, но никакви надгробни рисунки.

Погледнах към часовника му Междузвездни войни. Скоро щеше да се прибере. Зарових из чекмеджетата на бюрото му пълни с химикалки, компютърни игри и софтуер.

Включих компютъра му. Опитах се да вляза в хронологията, за да видя какво бяха търсили с Валентин, но не успях. Не знаех паролата на момчето Били.

Ако аз бях момчето Били каква би била паролата ми?

Опитах с „E=MC2¹⁶“ и натиснах ентър.

Нищо.

Написах „ИНекаСилатаБъдеСТеб“ и натиснах „Ентър.“

Отказан достъп.

Като познавах брат си, вероятно сменяше паролата си всяка седмица. Ядосана написах „Момчето Били“ и ударих

ЕНТЪР.

Изведнъж компютъра се включи. От всички възможни пароли — не съм си и представяла, че брат ми ще използва умалителното, с което го наричах. За момент се почувствах поласкана.

Тогава чух входната врата да се отваря и брат ми изкачващ се по стълбите. Погледнах към полуотворената врата на спалнята на момчето Били. Ако се стрелнех сега, той можеше да ме види как излизам от стаята му. Ако момчето Били ме завареше, че претърсвам стаята му, щях да бъда наказана до след бала. Изключих компютъра му, на който му отне сякаш отне цяла вечност докато изгаси.

— Хайде де — мърморех нетърпеливо.

Чух как изкачи стълбите и тръгна по коридора.

Най-накрая екрана стана черен.