Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 48

Направо прелетях до дрешника му, тихо отворих вратата толкова колкото да се пъхна вътре и я затворих зад мен. Веднъж след като бях вътре на сигурно я открехнах лекичко.

Видях брат си да влиза в стаята си.

Вмъкнах се между стената и палтата му. Якетата му миришеха на мръсно, което беше странно, защото момчето Били прекарваше повечето време в стаята си като отшелник или в лабораторията на Хенри.

Чух как момчето Били включи компютъра си.

Под чифт обувки пред мен видях една кутия с надпис „ПРОЕКТ ВАМПИР“.

Дочух известяващия звън от идващите по чата съобщения на момчето Били.

Тихомълком отворих пластмасовата кутийка, вътре в една херметически затваряща се торбичка бе написано ВАМПИРСКА ХРАНА. А в нея се спотайваха четирите амулета. Друга прозрачна торбичка беше надписана ДОМЪТ НА ВАМПИРА. Вътре имаше две сгънати рисунки на надгробни камъни на хора, които не познавах. Последната торбичка беше с надпис ВАМПИР. Отворих я и открих гърба на една снимка с размер три на пет сантиметра. Обърнах я — беше моя снимка.

Когато чух как брат ми излиза от стаята си, промуших главата си през открехнатата врата.

„Момчето Били вероятно слиза надолу, за да си вземе нещо за хапване“, помислих си аз. Имах само секунда, за да се измъкна. Изпълзях от дрешника и затворих вратата зад мен.

Претичах през стаята му, направо към вратата.

Бам! Сблъсках се челно с брат ми.

— Какво правиш в стаята ми? — попита ме, зашеметен от сблъсъка ни.

— Какво правиш в коридора? — попитах, като разтривах ударената си ръка.

— Ти слухтеше наоколо! Какво търсиш?

— Правя проект за училище и ми трябваше училищната ти снимка. Нарича се „Проект Идиот“.

Изчезнах в стаята си като оставих объркания ми брат да стой в коридора.

— Валентин прави присъствието си явно — казах на Александър, който ме чакаше до портите на имението малко след залез.

— Какво искаш да кажеш? — попита ме, а тъмните му очи издаваха загрижеността му.

— Вчера вечерта е бил в „При Хатси“.

— Ти видя ли го?

— Не, но се говореше за това в цялото училище. Случило се е нещо странно. Предполагам, че Тревър все още тъгува за Луна, защото е попитал Валентин как е тя.

— И какво му е странното на това?

„Мъже“, ми се искаше да кажа. Дори след като Луна измами Тревър на гробищното представление, призрачният й вид на фея все още беше гравиран в сърцето на моята Немезида.

— Странно е — продължих аз. — Защото Валентин е изглеждал объркан. Сякаш самият той не е знаел как е тя.

— Това е странно.

— Става още по-странно. Валентин е сграбчил Тревър за врата, точно както направи с мен в пещерата.

— В заведението? Това наистина е странно.

— Знам…

— Валентин търси нещо — каза Александър. — И ако продължава да е толкова дързък, кой знае какво ще направи следващия път.

— Не съм сигурна какво се опитва да разбере, но едно е ясно — търси го на къщичката на дървото на Хенри, чрез мен, чрез момчето Били, а сега и чрез Тревър.

Когато с Александър пристигнахме при фонтана на парка Оукли, където момчето Били щеше да се срещне с Хенри и Валентин, момчетата вече ги нямаше.

— Дори нямаме време да си пожелаем нещо — казах, като имах предвид осветения фонтан, където една влюбена двойка хвърляше няколко монети. — Къде ли може да са? Не е възможно да са отишли далеч.