Читать «Танц с вампир» онлайн - страница 44

Александър се извърна. Можех да кажа, че се е почувствал отговорен за това.

— Откакто пристигнах тук… докарвам все беди на теб и на семейството ти. Мислех, че оставям Максуел в миналото, когато дойдох да живея в Имението. Сега осъзнавам, че щеше да си по-добре, ако бях останал в Румъния.

— Не говори така! — казах, като хванах тениската му и ги придърпах към себе си. — Ако не беше дошъл никога нямаше да те срещна и да се влюбя. Нямаше да сме заедно.

Сгуших се в гърдите му, погледнах нагоре и го целунах.

Напрегнатото му тяло се отпусна и ръцете му се обвиха около кръста ми.

— Били и Хенри ще се срещнат с Валентин утре вечер в Оукли Парк. Но довечера брат ми е вкъщи и учи. Така че засега всички сме в безопасност.

Лицето му започна да се разведрява.

— Тогава да празнуваме.

Приятелят ми ме хвана за ръка и ме поведе надолу по стълбите и през занемарената морава в двора му и до полуразрушената беседка.

— Когато идвам тук през нощта е, за да се чудя какво сънуваш — каза, запалвайки наполовина стопена свещ на перваза.

— Сънувам теб. Изключение прави снощната вечер, когато сънувах, че брат ми е вампир.

Александър се опря назад на изгнилата дървена структура и се загледа в луната.

— Семейство Максуел те тревожат ден и нощ.

Предпазливо вдигнах поглед към Александър и се загледах в тъмните му очи.

— Знаеш, че искам да бъда с теб, независимо кой или какво си. Искам винаги да го знаеш — независимо от това какво някой може да ти каже.

— Кой би казал нещо различно?

— Никога не знаеш в този град с побеснели вампири и вилнеещи отмъстители.

— Знам точно как се чувстваш, защото и аз се чувствам така.

Думите му стоплиха кръвта във вените ми.

— В пещерата Валентин е докосвал врата ми. Сварих го да прави същото с брат ми. Първоначално помислих, че мисли да ни ухапе — направих пауза. — А всъщност, е четял мислите ни — продължих аз.

— Откъде знаеш?

Този път не отговорих.

— Валентин има дарба. Чете повече от това, което си мислиш, прониква направо душата ти. В Подземния свят го наричаме „кръвен четец“ — обясни Александър.

Поех си дълбоко дъх. Бях готова да призная колебанието си — преди Александър да го е чул от заплашителния вампир — че въпреки че винаги съм искала да стана вампир, когато си помислих, че ще бъда превърната, се смутих.

— Мисля, че Валентин…

— Достатъчно за него — рече Александър, отмятайки косата от рамото ми. — И аз мога да разчитам смъртните — продължи със секси усмивка. — Макар че си имам собствен начин.

Александър притисна устните си към моите. Усетих, че сърцето ми препусна по-бързо отколкото при докосването, на който и да било друг тийнейджър вампир.

Глава 12. Кръвни братя

На следващата вечер Александър не ми позволи да продължа с търсенето на Валентин. Вместо това предпочете да постои със семейство Мадисън в дома ни. Точно като готически страж той зорко следеше никой пиещ кръв посетител да не се промъкне през прага ни.

Да наблюдавам Александър как защитава нищо неподозиращото ми семейството го направи дори още по-желан в очите ми.